европейските

Сборникът със статии, обединени око ло една обща тема, беше, е и вероятно ще остане сред най-предпочитаните изразни форми на академичното литерату рознание. Неговото основно предимство е възможността един проблем да бъде интерпретиран от различни гледни точки и на различни нива, изследването му да придобие диалогичен характер, в който отделните мнения, наслагвайки се, допълвайки се и полемизирайки помежду си, да постигнат изчерпателност и дъл бочина, недостъпни за авторската монография. Ала това предимство лесно би могло да се превърне и в недостатък - проблемът все пак е един, а авторите много; между концепциите могат да зейнат пукнатини, фрагментите могат да не образуват цялостна картина, може да се получи набор от откъслечни впечатле ния, които не обхващат, а заобикалят интегриращата тема. И колкото по-широка е тя, толкова повече тази опас ност нараства - както нараства и въз можността отделните автори в стремежа си да обхванат възможно най-широк хоризонт от нея да превърнат своите статии в каталог от имена и заглавия или да обобщят мненията си до нивото на абстрактното и общоизвестното. Не смятам, че настоящият сборник е избегнал напълно тези опасности - въ преки благородните му амбиции и акту алността на засегнатите проблеми, въ преки нивото му на интернационално издание, въпреки безспорния авторитет на неговите автори. Самото му заглавие ги предпоставя: на малко повече от 200 страници са разгледани „Съвременнага българска проза и европейските социа Листически литератури" - тема, за изчерпателното анализиране на която не биха стигнали и няколко тома. Един та къв сборник би могъл да бъде или само строго концептуален, което предполага много тесен творчески контакт между неговите автори, или да остане в една 170 или друга степен фрагментарен спрямо изследваната проблематика. B случая фрагментарността е неизбежна, но това още не означава, че те мата е само формален повод да бъдат вмъкнати под една корица разнородни изследвания върху българската и европейската социалистическа проза. Тя иг рае по-скоро ролята на акцент върху същностните явления в многоплаството битне на съвременната прозанческа лите ратура и определя градивните и типологическите сродни процеси в нейния на ционален и интернационален контекст. Независимо от това, че различни автори анализират различни произведения в различни литератури и от различни гледни точки, интегриращите моменти в мнения та и оценките не са изключение, а закономерност, което говори освен за идей но-естетическото единство на социали стическите литератури и за обективни те критерии на съвременната маркси ческа критика. Освен призание за за воеванията на родната ни проза този сборник е и доказателство, че в своите основни тенденции тя не остава самотна и изолирана, че тематичният кръг, жанровата диалектика и естетиче ските и характеристики могат да наме рят своите еквиваленти в интернационален мащаб и че нейното кръвно род ство с другите социалистически литератури може да бъде не само декларира но, но и доказано. Именно в този сми съл - като обосноваващ отвореността на литературата ни към интернационал ните идейно-естетически процеси и като доказващ приложимостта на изкованите на родна почва литературоведски кри терии спрямо контекста на социалисти ческите литератури, сборникът е изпъл нил достойно своето предназначение.

The present paper examines the dialogue between three Bulgarian literary texts from the National Revival period and the Russian 19th century literature. On this basis the paper tries to find new possibilities for bringing up-to-date the traditional understanding of the aims of literary reception as a research of a dialogue only with an identified "foreign" text. The part dedicated to the first Bulgarian poem "Stoyan i Rada" by N. Gerov shows through the functionality of the sentimental cliche how Gerov elaborates the conception of hero in the paradigm of European "sensitive hero". The semantic analysis of the "temptation" motif in P. Slaveykov's poem "Izvorat na belonogata" traces a comparative parallel with the emblematic Russian literary project of female "choice" and "responsibility". In the last part the comparative analysis proves that even though it is not a translation, Lyuben Karavelov's short novel "Maminoto detence" has its prime source in the Russian novel "Mammen'kin synok" by I. Panaev.