Григорова

Теоретическото и практическото значение на монография, която изследва творческото самосъзнание и взаимоотношенията худож ник общество, е много голямо, защото в условията на развитото социалистическо общество статутът на творческата личност при- доби особена тежест. Днес да си творец означава да се нагърбиш с огромна отговорност за всяка изречена от теб дума, да от стояваш съзнателно позицията, която си из- брал. Все повече и повече самосъзнанието на писателя определя границите на художестве ното внушение, което постига творбата. В сложните взаимоотношения между героите в драматичния сблъсък на идеи се отразява личността на твореца, неговият мироглед, неговото отношение към най-важните пробле ми на нашето време. В този смисъл историческият преглед на развитието на темата за 180 творческата личност и творчеството като обект на литературно претворяване" ни дава възможност не просто за сравнение, а за същ ностни изводи, отнасящи се до обективните тенденции на епохата, в която живеем, до еволюцията на хуманистичния светоглед. В книгата си „Творецът и неговият двой ник" Людмила Григорова повежда читателя именно към такъв тип размисъл - авторката чудесно познава литературния материал, който привежда, тя свободно борави с художест вени факти, извлечени от опита на три велики западноевропейски литератури (френската, немската и английската) в един сравнително продължителен период от време - началото на ХІХ до средата на ХХ в. Изследването включва някои от най-сложните явления, от най-противоречивите течения в историята на изкуството след Великата френска револю ция - за да достигне до търсените изводи. Григорова трябва да обясни специфичното за романтичната визия за света, да открие в романтичния феномен онези предпоставки, които обуславят многообразието от модер нистични концепции, да свърже естетическото Кредо с отношението на творците към общест вено-политическите преобразования, да очер тае най-съществените особености, които про тивопоставят реалистичното творчество сре щу субективизма на измите. Този подход изисква не само да се познава в детайли творчеството на видните западноевропейски творци, но също така в единичното да се открива особеното и общото, да се пресява стриктно несъщественото, конюнктурното, за да се създаде вярна цялостна картина, да се получи обобщен тип творец, който напълно да отговаря на същинския си исторически двой ник". Много трудно е да се изведат такива модели, защото всяко течение, всяко литературно поколение има своя специфика, свои „отклонения" от манифестната догма. Често пъти големите творци въобще не се побират в рамките на определен творчески метод, а дори и онези, които теоретически се опитват сляпо да следват предписанията, в художествената си практика също се оказват далеч от намеренията. Конкретният литературен живот винаги е по-богат от теоретическите посту лати - и затова е необходимо особено вни мание, когато въз основа на конкретни литературни факти се правят опити да се достиг не до обобщение.

Напоследък все повече ме смущава едно явление, отнасящо се до отношението към ли тературнокритическите писания. Обикновено интересът към тях се изчерпва с узнаването на крайната оценка, без вникване в защитата на отделни тези на критика, дали основание за оценката. Появата на първата рецензия по пра вило слага знака плюс или минус, а оттам на татък се следи наслагването на положителното и отрицателното. Е, има и изключения. Но по-рядко, когато се поразменят знаците и то гава книгата, и слаба да е, и силна да е еднакво се търси и чете. Смея да мисля, че и сега, след като книгата на Л. Григорова „Автобиографизъм и творчеството беше белязана с положителен знак на Априлската литературна дискусия от Д. Танев и отзивите на Л. Захариев и А. Бенбасат, едва ли някой ще прочете по-нататъшните раз съждения и виждания за книгата. Но и за това си има лек. Да не се върви по шаблона на мно гословието, а, доколкото е възможно, да има конфронтация - конфронтация в анализа на художествените достойнства и качества на кни гата. Луко Захариев например в своя отзив твър ди, че книгата „Автобиографизъм и творчество" е литературноисторическа. А по мое мнение още много трябва, за да стане действително добре намереното в тематично отношение изследване и литературноисторическо. Преди всич ко то е литературнокритическо, но по строго определен проблем - автобиографизмът в съ временната проза.