ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 17-28

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Иван Вазов (1850-1921) издава „Под игото“, своята най-крупна творба, през 1889-1890 г. Оттогава насам романът е бил щателно анализиран и разглеждан особено в светлината на необичайната комбинация от „романтика“ и „реализъм“, която откриваме в неговото „съдържание". Но на мен ми се струва, че е настанало време да се предприеме анализ на стила и структурата на „Под игото" въз основа на постигнатото от досегашните проучвания. Тук искам да направя подобен опит. Ще се съсредоточа в разглеждане на главните компози ционни черти, които свързват микрокосмическия план с макрокосмическия и които играят решителна роля, щото стилът и структурата на романа да представляват една органична художествена цялост.
    Ключови думи: стил, структура, игото, стъкмен, романът, игото
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 29-41

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Всеки поглед, отправен към българската литература и култура отвън, почти винаги минава през романа „Под игото“. Неслучайно тази неповторима по своя български облик наша творба остава на челно място всред духовните богатства, с които отстояваме националните си достойнства пред света. Историята на неговия прием в чужбина е особена и с никоя друга българска книга не се повтаря ролята, която той изиграва за опознаване на нацията ни.
    Ключови думи: Немските, Издания, романа, игото
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 155-157

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Малко са онези книги, към които човек изпитва духовната потребност да се връща през десетина години и които при всеки прочит открива по новому. За нас, бълга рите, такава вечна книга е националната епопея - безсмъртният роман на Иван Вазов „Под игото". Първото ни съприкосновение с книгата се губи в годините на ранното детство, когато въображението ни лесно се пали от чудните приключения на Бойчо Огнянов: после идва юношеската среща - пламенна, възторжена (често пъти изкуствено схематизирана от учителите по литература), когато започваме по-дълбо ко да чувствуваме силата на българските корени, когато се опияняваме от съзнанието за национално величие. Всяка след ваща среща е приближаване към зрелостта - приближаване към дълбокия и вече не така възторжено-безкритичен размисъл за трагичната българска съдба, за всеобхват ността на българската духовност. В годините на творческата и духовна зрелост Милена Цанева ни поднася своя та книга - размисъл за Вазовата епопея. Дълъг е пътят към този връх в творче ството на видната наша литераторка. Вече години пътува тя из света на народния поет, години наред неговите герои са и нейни, нейни са неговите творчески тре воги и вълнения. Само пълното проникване в душевността и в лабораторията на писателя може да доведе до откриването на нови ценностни пластове в така старателно анализираната от няколко поколения литературоведи книга. Милена Цанева, разбира се, не отхвърля натрупания от предшествениците опит. Напротив, ясно е, че тя дълго и старателно е изучавала и прецеждала всичко найценно и полезно казано до днес за „Под игото". Но тя не се превръща в добросъвестен компилатор: създала си ясна представа за постиженията на литературната наука в тълкуванието на романа, Цанева тръгва по свой, неотъпкан път към исти- ната. Минаха годините, когато литературна История значеше изброяване на факти, безцелно търсене на прототипи, шаблонизирани обобщения. Съвременният литературен историк трябва да бъде универсална творческа личност. Да съчетава таланта на писателя със задълбочеността на уче ния, да бъде изключително ерудиран, да не изостава нито крачка от постиженията на съвременната литературна теория, да умее да отделя голямото, общозначимото от дребното и преходното, да бъде остро съвременен, т. е. пределно верен на епохата, за която пише, и в нея, чрез нея да открива непреходното, вечното. Ако приемем, че „Под игото" е голямото откритие на българската литература, то книгата, която сега рецензираме, е откри тие на едно откритие. Тя носи всички основ ни белези на компетентния научен труд: информация, синтез, интелектуалност, методологическа яснота. Можем да приемем една най-обща схема на изследване, осъществена от Милена Цанева с голяма вещина. Тя започва търсенията си от наблюдения върху творче ската личност - сумира личните наблю дения на Вазов, обективните и субективните влияния върху творческия му мир, като по този начин създава пълна представа за микросредата, за онзи пълнокръвен битово-исторически живот, който за много изследователи на Вазовото творчество се оказва достатъчно основание да нарекат твореца „енциклопедист на българския живот " от онова време. Милена Цанева търси по-дълбоки основания за толкова задължаваща характеристика. Тя разкрива взаимоотношенията на творческото дело с националната кул тура и народопсихологията, за да ни издигне към макросредата - към света на непреходните идеи. Вазовата Бяла черква е Сопот, но е и България: Вазов „успя да превърне временното във вечно, националното - в общочовешко" (с. 192).
    Ключови думи: Научните, публикации, игото, Милена, Цанева
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 59-82

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В същото писмо от март 1888, с което съобщава, че тая зима написал „един роман от епохата на въстанието в 1876 г." (т. е. „Под игото"), Вазов обещава на Ст. Костов да му изпрати по-нататък някои от разказите, които си бил „начъртал" да напише през пролетта. Два месеца по-късно той вече доверява на приятеля си С. С. Бобчев: „Пиша ред разкази по наший политический и обществен живот - от Освобождението до последнята криза, погледнат от разни страни. Но, nota bene: те не са повторение ни на „Митрофана“, ни на „Чичовци“, ни на другите ми прозаически работи(...) Те имат по-художествена виработка и по-реалистически и трезви задачи. Независимо от въпроса, какво съдържание влага в понятията „по-художествено“ и „по-реалистическо" авторът на „Немили-недраги“ и „Чичовци“, това съобщение е показателно за интензивното творческо развитие на Вазов през този период. Още незавършил докрай своята национална епопея „Под игото" - този върховен художествен синтез на цялостното му развитие като художник на Българското Възраждане и националноосвободителни борби - у него вече назрява творческата необходимост да пристъпи към нови по своя характер белетристични обобщения на новия исторически опит - от следосвобожденската действителност. B Разказите, които авторът на „Под игото" успява да напише в Одеса, са Дядо Нистор“, „Златната планина“, „Изборът" (по-късно „Искров и Райна"), „Тъмен герой“ и „Епоха - кърмачка на велики хора". Всички те изобразяват картини от обществено-политическия живот на родната Вазова Тракия в бурния период от Освобождениото до „смутните времена“ от 1886 г. И може би действително биха могли да бъдат почувствувани като един идейно-тематично обе динен цикъл, ако авторът бе успял да осъществи докрай своя споделян в редица приятелски писма замисъл. Но недовършени като поредица и публикувани различни сборници от различни години, те губят своето единство и заживяват самостоятелен живот. Затова пък в средата на следващото десетилетие този недоосъществен в Одеса замисъл за цикъл разкази, обобщаващи жизнения опит на писателя от първите следосвобожденски години, се трансформира в творческото му съзнание в идеята да напише за същия този период един нов роман с по-свободна, напомняща цикличното обединение на отделни прозаически къ сове композиция. Идея, която той с присъщата му творческа интензивност осъ ществява за твърде кратък срок, непосредствено след своя първи юбилей. - Това е именно вторият Вазов роман - „Нова земя“, излязъл през юли 1896 г. В неговата художествена тъкан могат да се открият редица идейно-тематични и сюжетно-образни сходства със създадените в Одеса разкази.
    Ключови думи: Опитът, Вазов, продължи, игото
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 160-163

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Въпреки че България и Норвегия се намират в два противоположни края на Европа и кул турните връзки между тях и миналото са били незначителни, Норвегия е една от първите страни, в които е било преведено и издадено класическото произведение в българската литература - романът на Иван Вазов „Под игото“, само една година след като романът е излязъл като самостоя телна книга в България. На 7 октомври 1895 г. норвежкият вестник „Верденс ганг" започва да издава в подлистник „Под игото". Либералният ословски вестник „Верденс ганг", основан през 1868 г., е най-големият и най-влиятелен норвежки ежедневник по онова време. На вестника сътрудничат много от найдобрите политически, литературни и научни фигури на страната. За времето е било обичайно норвежките вестници да издават някакъв роман на части, в подлистник, към всеки брой, при това така отпечатан, че текстът да може да се изреже и свърже в книга от самите читатели. На 7 октомври 1895 г. вестникът помества статия на първа страница, чийто пълен текст е, както следва: В рубриката „Подлистник с продължение" днес започваме издаването на един роман от българския писател Иван Вазов - Под игото“, към който особено бихме искали да при влечем вниманието на читателите. „Под игото“ е един от най-значителните шедьоври в съвре менната литература. Повествованието на Иван Вазов се отличава не само с оригинална свежест, която му придава в наши дни едно съвсем необичайно очарование, но този забележителен пи сател същевременно разказва по един изключително интересен, пълен с напрежение и дори с ужас начин, поради което „Под игото“ има необикновено голям успех сред читателите от всич ки класи на обществото дори и извън границите на България. Борбата между турците и техни те християнски подчинени постоянно намира израз в нови кървави изстъпления и световният печат почти ежедневно е изпълнен с ужасяващи информации за този смутен край на Европа, където събития като убийството на Стамболов и кръвопролитията отново привличат голямо внимание. Това придава днес особена актуалност на забележителното произведение на Иван 160 Вазов „Под игото", тъй като описанието на ужасите в него почиват на действителна историче ска основа. B Българският писател Иван Вазов, който сега се представя за първи път пред норвежките читатели, е ново явление в литературата на своята родина и по значимост за страната си той може да се сравни с фигурата на неговия приятел политика Стамболов. Роден през 1850 г., той все още е в разцвета на силите си, а вече има зад себе си дълга и плодотворна дейност. годините на неговата младост още не е съществувала българска литература. Създаването и се дължи изцяло на него. През 1876 г. той бива заподозрян от турците и трябва да забегне в Румъ ния, а когато се завръща през 1876 г. в родината си, научава, че баща му е убит от турците. Под впечатлението от нещастията в неговата окървавена родина във въображението му назрява това художествено произведение, което ще стане шедьовърът на неговия живот - Под игото", най-забележителното и най-вълнуващо произведение, което идва от един източен народ." Издаването на подлистника във вестника продължава до 15 февруари 1896 г. Но романът излиза и като самостоятелна книга. В Университетската библиотека в Осло се съхраняват три издания на книгата, означени по-долу с римски цифри. И трите издания имат същия набор, който е бил използуван от вестника, общо 296 страници.

    Ключови думи: Норвежкият, превод, игото
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 54-68

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Мнозина са ме питали: кога би следвало да чествуваме стогодишнината на романа „Под игото“. Не е толкова лесен отговорът на този въпрос. Ако се ръководех ме от датата, която сам Вазов е поставил под текста на творбата („Одеса, 1888 г. “г), това трябваше да стане още преди две години. Но тази дата не е съвсем точна: тя не означава нито началото, нито края на работата на автора, а само един етап от не я - може би най-интензивният. Замисълът на „Под игото" датира от 1887 г. По онова време Вазов подобно на мнозина свои съвременници, преследвани заради русофилските си убеждения от правителството на Ст. Стамболов, е бил емигрант в Одеса. Още през същата година (по всяка вероятност през есента) той започва конкретната си работа над романа. В писмо до К. Величков с дата „Одеса, 4 януари 1888 г. писателят съобщава: „Аз останах и до днес тука по разни причини, а главно, защото исках по-напред да свър ша романа, за който ти загатвах в писмото си. Той излезе доста, за да не кажа, твърде голям, понеже рамка му дадох широка. Той умствен труд, ако не друго, ме позалиса и направи да не усещам тъй силно тежестта на положението си. "2 До пролетта на 1888 г. една значителна част от текста вече ще да е била написана, защото в писмото си до Ст. Костов от 27 март 1888 г. Вазов заявява: „Тая зима написах един роман от епохата на въстанието в 1876 г.; аз с удоволствие бих Ви пратил ед на или две глави от него (за поместване в подготвяната от Ст. Костов и Д. Мишев христоматия - б. м., Ил. Т.), но това ми се вижда несгодно, доде романът е още в ръкопис. При това има нужда от нова обработка. "3 С известни прекъсвания Вазов продължава работата над романа „Под игото до началото на 1889 г. Спомняйки си по-късно за тоя период от своя живот, писа телят съобщава интересни данни за творческата история на произведението. Напри мер в предговора към последното прижизнено издание на „Под игото“, написан на 19 октомври 1920 г., той споделя: „Стоя пред петото издание на „Под игото“. Искам да кажа две думи, отдавна жадувани да бъдат казани. Прокуден от България в 1887 година, аз прекарах около една година в Одеса. Много скръб, много мъки изпитвах там по изгубеното отечество. Умът ми, сърце то ми, душата ми постоянно летяха към него. Но ето, дойде ми вдъхновението да напиша тоя роман, и аз задишах пак въздуха на България. Хиляди спомени ожи вяха, хиляди картини, ярки и хубави, плениха моя ум
    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: биографията, романа, игото, повод, неговата, годишнина
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 137-158

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Две години след второто самостоятелно и преработено издание на "Под игото" и във връзка с 25-ата годишнина от книжовната дейност на Вазов, се появяват редица статии и дори цели книги върху творчеството на писателя, част от които са посветени именно на този пръв негов роман. Сред тях интерес за нас представлява една обширна студия на д-р В. Балджиев , която чрез подробен анализ се старае да мотивира тезата за художествената несъстоятелност на романа. Сред основните изтъкнати недостатъци са и следните: големия брой второстепенни лица, заемащи обширно място в него, без да са пряко свързани с главната сюжетна ос; неоправдано голямото присъствие на ,.сьщества от зоологическото царство". "изобилие от разнообразни човешки недъзи и монструозности"; решаващото от развитието на интригата значение на случайностите; отегчителната "слабост" на автора към ядене и пиене в романа, към различни "гощавки и теферичи". Отделяме такова внимание на този незначителен критик, защото в един може би малко краен, но завършен вид той изразява резервираното отношение на значителната част от тогавашната интелигенция към тази голяма българска книга. Показател за това е и фактът, че част от неговата студия е охотно публикувана от д-р Кръстев в сп. "Мисъл" . Макар повечето конкретни забележки да са сами по себе си основателни, цялото по-сетнешно национално-културно битие на "Под игото" тотално опровергава крайния извод, който прави въз основа на тях критикът. Разгадката на тази енигма ще ни помогне да навлезем в същината на настоящата тема. Търсейки основната грешка на Балджиев, ние стигаме до неговата априорна обремененост с една презумпция, която канализира в определена посока разсъжденията му и ограничава тяхната основателност в рамките на един принципно погрешен подход към творбата. Очевиден е стремежът на Балджиев да напъха "Под игото" в калъпа на съвременния нему европейски буржоазен роман.

    Ключови думи: Равнища, карнавалност, игото
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 76-82

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    The present article is an effort to include the classical novel of the new Bulgarian literature in the tradition of historical narration. Placing Vazov’s text within the framework of the historical novel is not contradictory to all the other genre definitions the novel has had in its more than 100 year existence. The genre features of the historical novel can be found on different levels in Under the Yoke. One of the basic proofs that Vazov’s novel belongs to the genre of the classical historical novel is the presence of a historiosophical concept of the April Uprising. The comparison between Under the Yoke and Vazov’s two other novels – Svetoslav Terter and Ivan Alexander – is based on the recognition of History in the novel. The article concludes that the novel Under the Yoke can precisely be defined as historical.
    Проблемна област: Литературни изследвания
    Ключови думи: игото, исторически, роман
Subscribe to игото