Игра

Най-странното, което си позволяват критиците, е да заподозрат худож ника в невярност спрямо собствената му творба. И все пак тъкмо туй прави критиката художествена. Да се разкрие нравственото или социалнополитическото звучение на творбата, да се изтъкнат познавателно-психологи ческите моменти в нея, да се прецени историческата и правдивост - без всичко това критиката не би изпълнявала сериозната си мисия. Нито един от тези критерии обаче, нито те вкупом са в състояние да постигнат художествена оценка. За нея може да става дума едва когато се вникне в собствената логика на творбата - когато се прозре вътрешната целесъобразност, в духа на която отделни, сами по себе си дори занимателни подробности биха се оказали излишни отклонения или пък би изпъкнал недостатъкът на „нещо", биха се откроили нежелани грапавини, несъвършенства и т. н. На това основание критикът може да предяви художествени изисквания към автора. И ние ще допуснем груба грешка, ако решим, че сме навлезли в чисто формална област.

В една рецензия за пиесата „Сняг" четем: „И все пак в тази постройка, склонна повече към асоциации, отколкото към изображение, трябва да има някакви определени и ясни авторови заключения, които, ако не разрешават, поне да осветляват подхвърлените мисли. Темата за пропиления и безсмислен живот на тези хора, за жалкото им еснафско самочувствие е достатъчно сериозна, дълбока и задължаваща, за да се примири с шеговитото убеждение, че: на хората сърцето е по принцип, общо взето, и донякъде, добро! (...) А в случая сатирическата и критическата тема, затворила се в себе си, за почва да си отмъщава. Тя или звучи като дребнава и неаргументирана закачка, или се разпада в куп незначителни, дребни и на места евтини подробности, в самоуелна игра с думи. (...) Тук-таме прокраднала се, някаква мисъл моментално се прекъсва от нова произволна шега. И когато се запитаме за смисъла на цялото, получаваме отговора: И ако ни попитат: - А де има тук морал? Ще кажем: - Той е в питата изгризан кашкавал! (...) Еквилибристиката с дреболиите е поставила на изпитание и такъв отличен поет като Валери Петров (...) И незначителното си остава незначително, каквато и пъстра карнавална дреха да му обличат. А важното, сериозното, същественото, което може да даде дълбочина на нещата и смисъл на поетическата импресия, е така затрупано,"1 че от време на време се подава и предпазливо прави някоя скептична констатация. " Привеждам тези пасажи не от желание сега, от по-късна дата, да споря с авторката на рецензията. Това би било и излишно, и неправомерно. Още повече, че в обсега на това изследване не влизат драмите на Валери Петров. Цитатите - доста дълги по необходимост - имат друго предназначение. Мисля, че те обобщават, без да имат такива намерения, разбира се, подозренията" и възраженията на нашата критика към цялостното творчество на Валери Петров.