Игра на карти с дявола

Литературната история етеория на вероятното и хипотетич ното: никой не може и не бива да се хвали, че начинът, по който прочел един автор, е адекватен, истинен и единствено възможен. Прочитьт на една съвкупност от текстове, изтръгнатият от нея смислов хоризонт, доловените контекстуални връзки, методологически обоснованият ракурс, налепите от критически интерпретации и над всичко личните възможности и пристрастия на критика индивидуализират всеки опит за тълкувание, доказвайки за пореден път всеизвестния, но непризнаван и до днес факт: в литературознанието истинност няма, със съмнителна достоверност се ползу ват само странични, най-често биографични факти и обстоятелства, тяхната съвкупност е частна спрямо глобалните изводи и много рядко придобива доказателствена сила. Ние можем да опишем един автор и създадените от него текстове повече или по-малко обективно, ала когато трябва да го разберем и разтълкуваме, когато трябва да посочим мястото му в литературния контекст на епохата или значимостта му във времето, би било добре да признаем, че играем на карти с дявола.