„Градът на тайните“ от Николай Райнов: ритъм и смисъл

Tова изследване стои в твърде особено отношение към своите теоретични предпоставки. От една страна, самият език, чрез който съвременният литературовед издига читателските си реакции спрямо прозаичната ритмика до културнозначим факт на хуманитарното знание, е стар поне колкото „Реториката" на Аристотел. В труда на Стагирита понятията „колон“ и „период", с които няма изгледи да се разделят и бъдещите изследователи, са детайлно коментирани, а терминологичната и професионалната увереност на мислителя в самия подход към темата подсказват, че наблюденията и сдържаните препоръки на Аристотел по ритъма на прозата са имали широка социална адресираност и актуалност за словесния свят на античността. От друга страна, сферата от литературни дадености, които с необорима категоричност или с плаха хипотетичност биват определяни като „ритмическа проза", е исторически толкова протяжна, а жанрово - толкова многообразна, че стремежът към изработването на универсална (т.е. - всевластна) изследователска методика е напълно нереалистична амбиция.