Езикът на модернистката проза: метафора и метонимия
-
Обхват на страниците:149-158Страници: 10ЕзикБългарскиБрой преглеждания:3ДОСТЪП: Free access
-
- Име: Дейвид Лодж
- Инверсия: Лодж, Дейвид
-
Проблемна областКлючови думиРезюмеЦелта ми тук е да видя какви принципни изводи бихме могли да направим за езика на модерната художествена проза. Позволете ми забележката, че модерната проза - използвам думата модерна" и в оценъчното, и чисто хронологичното и значение - е проза, в която могат лесно да се съзрат B Някои или всички до една от следните отличителни черти. Първо, по своята форма Тя еекспериментална или новаторска, като на места подчертано се отклонява от съществуващите типове художествено и нехудожествено слово. После, тя се зани мава извънредно много със съзнанието, а също така с подсъзнанието и с безсъз нателните процеси в ума на човека. Оттук следва, че структурата на външните „обективни" събития, която е насъщно важна при класическото повествование, тук е стеснена по размер и значимост или пък е представена в отделни извадки и заобиколно, за да се остави място за самовгльбение, анализ, разсъждения фантазии. Често, с една дума, модерният роман няма действително „начало", а направо ни потапя в неспирен поток от изживявания, с които постепенно се запознаваме по пътя на логическия извод и асоциацията; краят му обикновено „отворен“ или двусмислен, като оставя по този начин читателят да се чуди каква е окончателната съдба, която сполита героите. На мястото на охлабената повестe на вователна структура и единичност компенсаторно идват и се открояват други форми на естетическа подредба - например алюзията, имитацията спрямо даден литературен модел или митов архетип, волното и вариативното повторение мотиви, образи, символи - техника, която се нарича „ритъм“, „лайтмотив" или „пространствена форма". И на последно място, модерната проза избягва правото хронологично изложение на материала си и въвеждането на достоверен, всезнаещ и натраплив разказвач. Вместо това тя използува или единична, ограничена по обхват гледна точка, или множество от гледни точки, всичките до една ограниче ни и погрешими; и освен това манипулира времето по един сложен и твърде подвижен начин, който включва доста скитане напред-назад по времевата ос на действието.