интердисциплинарен

В последните години почти се установи една тендеiЩИЯ публичното размисляне върху ситуацията на хуманитарните науки да се открива със сръчно поднесени характеристики на съвременното общество. Одо Маркуард например схваща обществото на новото време като белязано от модерност, която се определя предимно от експерименталните природни науки, и формулира своята тw.мпенсаторна теза така: «Хуманитаристиката подпомага традицията, с помощта на която хората могат да устояват на модернизацията.» (1985, с. 47 сл.) Еберхард Лемерт, напротив, вижда модерното общество по-скоро като белязано от индустриалното производство, което се определя от сериалност, измеримост и еднообразие на формите. Той формулира една сьучастна теза: «Хуманитаристиката трябва да съ-оформя корпоративно обществения процес.» (1985, с. 127 сл.) Юрген Фьорстер, Ева Нойланд и Герхард Руп пък оплакват в културно- и общественопесимистичен маниер «[ ... ] състоянието, в което да се намира наистина германистиката, когато на нея като дисциплина масирано И се натрапва икономическо, технологическо и идеологическо развитие, което търси свое убежище единствено в икономическата експанзия, безграничната доверчивост в технологиите и рефлексивния застой, в който е погълнато понятието за бъдеще.» Срещу тази поддържана от вси страни техническа компетентност според споменатите автори германистиката трябва да подпомага поощряването на една «1Ю8а рефлексивна тw.мпетентн.ост».