Интерпретацията

Тъй като комуникацията е само един от видовете човешка дейност, ние можем да запитаме как комуникатявните конвенции се отнасят към другите конвенции на социалната дейност. Кои точно конвенции са релевантин за четенето и интерпретацията? Дали комуникатявните конвенции за речевите актове и за четенето на литература функционират по един и същи начин в текстуалната интерпретация? За да отговоря на тези въпроси, аз ще разширя моя анализ и ще представя една обща типология на конвенциите. А последващата глава ще предложи изчерпателна теория за интерпретативните конвенции.

Често се казва, че жанровете предоставят средства за класификация. Това е една почтена грешка, която възлиза към древните граматици. Дори такъв фин критик като Греъм Хок може да пише, че ,.абстрактно теорията на видовете не е нищо повече от една система за класификация. Тя получава съдържание и позитивна ценност чрез запълване на всяко от нейните чекмеджета с адекватно описание и съответствуваща теория" . Вероятните спътници на такъв възглед са смущения всеки път, когато една творба не е съответствуваща, раздразнение, когато чекмеджетата не могат да бъдат намерени, и униние, когато самите чекмеджета се разместват. За щастие от XVIII век насам постепенно се формират алтернативни възгледи за жанра. От средата на 1700-те критици-емпирици и изследователи като Блейр и Кеймс са били способни да видят, че жанровете нямат ясно разделящи ги граници и че членството в един по никакъв начин не изключва членството в други. Като осмива химерата за дефиниция, Кеймс забелязва, че "литературните произведения се преливат едно в друго, точно както цветовете: в техните силни тонове те са отлично различими, но допускат такова голямо разнообразие и приемат толкова много различни форми, че ние никога не можем да кажем къде свършва един тип и къде започва друг" • Някои стигат до заключението, че жанровата теория, доколкото е безполезна в класификацията, няма стойност. Но в действителност жанрът е много по-малко преграда в гълъбарник, отколкото гълъб, и жанровата теория има различни употреби, бидейки свързана с комуникацията и интерпретацията. Когато това се признава, склонността на жанровете да се променят би изглеждала по-малко разстройваща. Разбира се, не е необходимо да се отказваме от всякаква мисъл за класификация. Ако литературата е жанрово организирана. то жанровете вероятно имат някакво таксономична приложение. Но то се оказва, както ще видим, неочаквано ограничено. Главната ценност на жанровете не е класификационна.

От столетия в съзнанието на културния европеец Омировите поеми са престанали да бъдат просто елементи от .тrитературното наследство на древността, от класиката. Те са се превърнали в своеобразни митологеми, в културни знаци (в смисъла на този термин, придаден му от Сосюр). И ако се позовем на думите на Уолас Дъглас, че в света има толкова определения за мит, колкото и изследователи, то, мисля, с право можем да кажем същото и по отношение на Омировите поеми. Интерпретацията на тяхната историческа, етнографска, филологическа, художествена и прочие стойност е придобивала твърде разнопосочни аспекти. Обективно обяснение на тази многоцветност могат да бъдат ред причини, твърде важна сред които е, струва ми се, реално заложената в текстовете обширна гама ~т мотиви и идеи. И ако оставим настрана литературната същност на ,.Илиада" и "Одисея", а ги разгледаме като мит, то изникващите при анализа препятствия чудесно ще се вместят в следните размисли на полския литературовед Еразъм Кужма: " ... Значението на мита не съществува извън него, не е предварително дадено. То се ражда заедно с мита, в него и чрез него. Оттук идва и дилемата пред искащия да пише за мита: къде трябва да постави гледната точка? Ако предпочете вътрешността, ще и.згуби способността (и нуждата) от изясняване, ако избере външността - ще изгуби способността за разбиране."1 И ако сведем нещата до анализа на текста, то трябва да подчертаем, че обяснението винаги е плод (или поне е логично да е така) на разбирането, докато наличието на обратния процес не е задължително. При този втори случай ще се натъкнем по-скоро на "анализ за чекмеджето" - нека си позволим едно такова определение.