Хайдушки

Събраното в книгата ,,хайдушки копнения" (1908 г.) се публикува в "Мисъл" и "Демократически преглед" от 1905 до 1908 г. Сьбитийността, части от която текстът превръща в дум и, се побира приблизително в шест месеца - през тях Яворов живее като четник в Македония. Спомените на поета за 1рите минавания отвъд не са от незабелязаните книги в литераwата ни; самото му бунтовно преби-· вавапе в Турско не е от маловажните, омаловажаваните и некоментираните личпостни поведенчееки жестове в националното кулwно просrранство. Вършеното и написаното от Яворов заради Македония се разбират и аксиологизират чрез тяхното оприличаване-подчиняване на моделното върrцено и моделното написано от Ботев и от З. Стоянов (за България "Ботев" именува найстойностната биографична ма1рица, идеалното съществуване, в което свят и език постигат идентичността си, живее и говорене "казват" едно и също и "са" едно и също; в куmурно-историческия ни речник "Захари Стоянов" пък значи "обладетел на могъщо слово, създало най-сложния, най-богатия, най-истинния, най-възхитително разказан текст-спомен за Април 1876 г."). Като поетът-войвода Яворов пише песни за хайдуrството и с. оръжие в ръка тръгва да освобождава роба; като Захари той остава жив въпреки революцията и издава спомени за нея. От известна гледна точка обаче, между фигурата на Поета, молещ се да намери гроба си "в редовете на борбата" и намерил именно гроба си именно в редовете на борбата, и тази на Летописеца съществува семантическа и ценностна несъвместимост за осмислящия миналото българин. Писането за· бунта в бъдеще време, направата му в думите, магично родили факта на въставането, и писането за него в минало време, при което словото е . диктувано (поне на пръв поглед) от случилото се, произвеждат два несъвпада- . щи до противоположност образа на човека-автор.