Кънчев

Заглавията имат своята показателна семантика. Още първата книга на Николай Кънчев свидетелствуваше за едно присъствие. Присъствие в българската поезия, присъствие в поезията. „Присъствие" е дума, твърде характерна за творческото самосъзнание на този поет още във времето на дебюта му. Това е дума категорична, но не натрапчива. В нея няма самоизтъкване, нито желание за съпричастност. Тя просто отбелязва - тук съм". Макар това „тук" още през 60-те години да означаваше и дистанциране към всичко заобикалящо, което обикновено означаваме с тук“. Защото соnditio sine qua non за поета е, че той никога не живее само „тук“. Още от най-дълбоки времена поетите са смятани за „пратеници от безкрая“, вестители на отвъдното, обхванати от теа маниа“, както казваше Платон. И ако трябва да преведем това на един по-понятен език, трябва да кажем: поетът е същество, недоволно от света такъв, какъвто е. И не само устре мено към, но и идващо от света такъв, какъвто трябва да бъде.

The article examines a key episode from “Notes on Bulgarian Uprisings” by Zakharii Stoyanov – the suicide of Angel Kanchev, which serves as initiation of the narrator-protagonist. The author analyzes the dialogue between national ideology and Christian religion in the book and presents it as a kind of citation-identification. For Z. Stoyanov the revival patriotic discourse, while incorporating certain elements of the Christian religious system, corresponds with its general significance. The exceptional prestige of the religious and national-ideological systems during the Bulgarian Revival determines the specificity of their relationship as one of mutual identification. The powerful significance of Christian values for the axiological appropriation of patriotic ideas does not allow Christian motives and symbols to be merely quoted; they serve as communion in both life and literature. The ideologized man of the national revival period is not trying to instrumentalize the archetypes – he wants to identify and merge with them.

The text interprets priest Mincho Kuntchev's "Vidritsa" as a classical book of the Bulgarian Revival in the light of its methodological commitment to building representative plots about the Balkan cosmos. The emphasis falls in its culture-generating as well as literary role.