конкурс

Най-силно се проявява в представените пиеси за конкурса, уреден по случай стогодишнината на , неуме нието на авторите да пишат драматически произведения, - отдето може да се заключи, че в конкурса не са взели участие известни български писатели. Налице е безпомощността, придружена с неизбежните подслушвания, които се срещат и движат действието едва ли не на всяка представена пиеса. Никаква грамотност не личи в повечето от тия произведе ния. Идеята им изобщо не намира убедително разрешение; сюжетът им е лошо разказан, макар и съвременен: - за живота на нашето село днес - кооперирано или не - подбалканско, тракийско или странджанско, не е ли все едно; за живота на индустриализирания град след национализирането. Действуващите лица не са живи хора. Най-често техният словесен речник се свежда до думи като „изфукал“, „терсене“, „шашма“, „кандардиса", хойка"; ремарките - до стереотипните: в момента влиза Х“, „в момента излиза Z", „в момента свири сирена“. Действуващите лица се движат произволно: влизат, излизат - по желанието на автора; произнасят реплики, които не са по-щастливи от случайно отронената: „Младостта отмина, красотата увяхна... Но дерзай!"

За живота, обществената и литературната дейност на ГригорПърличев до неотдавна науката, черпеше сведения главно от неговата автобиография, от някои запазени документи и писма от спомени на негови близки. Проучванието на гръцкия периодичен печат през XIX в. даде нов тласък на интереса към жизнената и творческата биография на видния български възрожденец, тъй като осветли един от най-важните периоди в тази биография - двата престоя на Пърличев в Атина (през 1850-1851 и 1858-1861 г.). Настоящата статия със своя предимно документален характер, си поставя задача да продължи усилията в тази насока на Н. Трайков и на германската славистка Д. Кадах, първите, които съобщиха редица интересни факти във връзка с уча стието на Гр. Пърличев в атинския поетически конкурс.