кръга

Художествените и философските търсения в българската литература от края XIX и началото на ХХ век, които водят до естетически прелом и създаване на ново, литературно течение, се определят в литературната наука като индивидуализъм, модернизъм, неоромантизъм, символизъм, естетизъм. Тъй като разнообразието тези наименования неведнъж е давало повод за недоразумения, още в началото трябва уточним значението на употребявания от нас термин модернизъм. Разбира се, самия избор на термин винаги се крие замисъл за определено тълкуване и стойностна оценка. В изследванията, в които с термина модернизъм се определя както кръга „,Ми- съл", така и тъй наречената школа на модернистите, чак до 20-те години на ХХ век, проличава опит да се намери общ знаменател за новите в българската ли да тенденции B тература от първите десетилетия на века. У други автори разграничаването на поня тията „европейски модернизъм“ и „български символизъм" издава намерението да се покажат не толкова типологични прилики с други европейски литератури от епохата на модернизма, колкото своеобразието на националния литературен процес. Избра ната от нас тема изисква обаче друг подход. Въпросът за дейността на кръга „Мисъл не може да се свежда нито към типологичните му сходства с международния литературен контекст, нито към отлики - неговата същност е във взаимозависимостта между обусловеното от възрожденската традиция своеобразно развитие на младата българска литература и обективната и способност да възприема и вътрешно трансформира нови импулси от други национални литератури, способност, която е показател за творческа активност в сферата на културата, без която културното и литературното развитие изобщо е немислимо. Изразена през Възраждането в стремежа към „настигане" на Европа, именно тази способност намира по-късно най-ярката си проя ва в дейността на групата „,Мисъл". Благодарение на„Мисъл" българската литература се включва в оформилата се в края на XIX век европейска модернистична общност. Затова смятаме, че терминът модернизъм - естествено не в буквалния речников сми съл на думата - а като наименование на определено течение в европейските литератури от края на XIX век, в което неоромантичните тенденции съжителствуват с дека дентството, а символизмът с импресионизма, улеснява разглеждането на новите явления в българската литература на прелома между XIX и ХХ век на по-широк международен фон. Настъпилите в края на миналия век промени в българското културно съз нание, на които най-рано дава израз групата „Мисъл“, залягат в основата на литературните програми от появата на групата чак до 20-те години. Те водят до търсене на нови философски предпоставки в тълкуването на света, до създаването на нова емоционалност и нов литературен стил, намерил отражение и в лириката, и драмата, отчасти в наративната проза (включително и в някои разкази на Елин Пелин).

An article is focused on the structuring ideological, aesthetic and poetical functions of the motif ‘Nevermore’ (presented in Poe’s poem The Raven) into Bulgarian literature. The first stage of examination deals with the adoption of the motif in Bulgarian symbolist poetry especially Debelyanov’s ‘Nevermore’ (1907, 1908, 1910), Yavorov’s ‘Shepot nasame’ and Trayanov’s ‘Tazhen privet’ (1909, 1912, 1928). Next stage of the analysis shows that the motif ‘Nevermore’ (in Elin Pelin work ‘Salza Mladenova’) can be used as a stepping-stone in the study of the parody dialog between Bulgarian modernist poetry and non-modernist literature. This way of thinking outlines two perspectives to analyze the motif: 1. Examination of relationship between The Raven and four famous Bulgarian literary works, on one hand, and, seeing the parody as a dialog, gives an opportunity to discuss much more complicated problems such as identity of Bulgarian literature and its European or/and Balkan belonging, on the other.