критерий

Pазличните видове литература имат различна преводимост. Това звучи убедително, дори тривиално и ако го споме навам, то е само защото преводимостта може да бъде Достоверен поглед в дълбочината на литературата и да послу жи като критерий за различаването на един литературен вид от друг. Самият превод като процес и явление е вид интерпретация. Той цели не създаването, а съхраняването на даден вече съществуващ текст, при това в параметри, различни от тези на първоначалния му вариант, и в този план не се различава типологично от анализа, който се върши в рамките на литературната критика и стилистиката. Но за разлика от анализа преводът се характеризира и с престорена единственост, той не се задоволява да предлага само обща представа за оригинала, а се опитва да го замести и дори измести - в зависимост от потребностите и настройката на съответната му читателска публика. Отличи телен белег му е следователно обратният синтез на предварително усвоените детайли от оригинала. Този вторичен синтез иска да се представи за първичен или първосъздателен, като в различните текстове успехът му, т. е. пълнотата на неговата самомаскировка, варира извънредно много; а горният праг на успеха, на максималната възможност за успех в рамките на даден текст, се нарича преводимост.