Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Поетическото творчество на Ботев не е обемно, но въпреки това се отличава в лИтературноисторическия си контекстеизвенадваща вътрешна диференцираност и многообразие (напрИмер в жанров план, в стилистично, мотивно и тематично отношение). Същеврeменно като цяло му е присъща и забележителна вътрешна взаимообвързаност на съставните части. Това наглед парадоксално положение се обуславя от подчертаната "репрезентативност" на отделния текст у Ботев. Той, текстът, притежава достатъчно голяма изразителност, за да може, от една страна, да говори сам за себе си, а от друга страна, да ни разкрива моменти, съществени за цялата поетика на автора. Налице е осезаема компактност на цялото и заедно с това - ярка· индивидуалност на единицата-текст. Казаното обаче не трябва да се разбира в смисъл, че във всички Ботеви стихотворни творби тази двуизмерност би се очертавала с еднаква интензивност. Има текстове, за които тя е особеко характ.ерна: "Елегия" (1870), "Борба" (1871), "Хаджи Димитър" (1873), ,.Моята молитва" (1873) и последното стихотворение на Ботев "Обесването на Васил Левски" (1875), което, както се смята, е отворено към бъдещи художествени търсения. Те отразяват не само "амплитудите" на Ботевите поетически възможности, но изпълняват и своеобразна роЛя на катализатор в творческото им развитие резюмират никои изявени вече отличителни черти на авторовия подход и маркират нови, които тепърва ще се превърнат. в. творчески доминанти. В настоящата статия ще се опитаме да покажем дали такова място може да бъде отредено и на сравнително ранната творба "До моето първо либе".
    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Моето, Първо, либе, Наблюдения, върху, едно, стихотворение, Христо, Ботев

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Както е известно, Захари Стоянов е имал щастливата възмож ност да черпи сведения за биографията на Христо Ботев от негови близки съвременници - свидетели или участници в описваните съ бития, - сред които майката и съпругата на поета, братята му и други роднини, негови съученици и приятели. Това, разбира се, е едно безспорно предимство - защото кой друг освен тях би могъл по-добре да познава една или друга страна от неговия живот, - но същевременно в известен смисъл и недостатък, защото по онова време (само десетина години след смъртта на Ботев) и биографът, и лицата, които са му давали сведения, невинаги са могли да бъдат докрай откровени и безпристрастни: длъжни са били все пак да се съобразяват с обстоятелството, че повечето от хората, за които става дума, са още живи. А като се прибави към това и писателската слабост" на Захари Стоянов, склонността му да украсява биографичния разказ с ефектни сцени или измислени диалози, доверието в достоверността на неговия опит за биография" е вече сериозно подкопано. И неслучайно мнозина от следващите изследователи на живота и творчеството на Христо Ботев се отнасят със скептичност и резервираност към данните, които той съобщава (най-често без да се позовава на конкретен източник). Такъв е например случаят с първото либе на поета. Захари Стоянов, притежаващ несъмнен белетристичен талант, в своя опит за биография“ е разказал увлекателно и явно не без известна доза художествена измислица" следната история от интимния живот на Ботев, която започва в Одеса, в дома на известния българин Н. М. Тошкович, родом от Калофер:

    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: първото, либе, Христо, Ботев, Парашкева, Шушулова, Мина, Горанова