лира

Един от стожерите на съвременната култура е идеята за развитието, видяно като единство от континуитет и прекъснатост. Това знание не може ше да не рефлектира върху представата за изна чалната природа на човешкото съзнание. Твърде нието, че в своето развитие човечеството е преминало през етап, характеризиращ се изключително с митологическо по своя характер мислене, който рязко и безвъзвратно е потьнал в историята, от стъпи мястото си на схващането за изконното съ съществуване на митологическото (конкретно-образно) и дискурсивното (разсъдъчно) начало в чо вешкото съзнание. Това преформулиране на установката вещаеше, рано или по-късно, криза" в представите за феномена средновековие. Все по-неубедително започ ваше да изглежда твърдението, че полето на културата през средновековието е било заделено изцяло за официалната религиозност, а митопоетич ната традиция е представлявала безразборно разхвърляни и губещи своя смисъл фрагменти, подоб но на раздробен от силен удар глинен съд. Дори в изследвания, занимаващи се с високата християнска култура през средновековието, се появиха резултати, които поставиха под съмнение нейната хомогенност. Оказваше се, че в новата културна ситуация митическото концепиране на действител ността с претърпяло еволюция, но заедно с това е съхранило своята цялост