Лириката

След като Петър I според поетичната метафора на Пушкин откри за Русия „прозорец към Европа", руската литература започва да се развива в най-тясна връзка със западноевропейската, сливайки се с нея в общ кул турен процес. Но докато през XVIII в. погле дът на Русия е насочен предимно към Фран ция, която по това време е духовният хеге мон на Европа, то през XIX в. особено се засилват културните и връзки с господству ващата по това време на Запад немска философска и естетическа мисъл, изявена особено ярко в трудовете на Хегел, Шелинг, Кант. Един от онези, които приобщават руската култура към духовните търсения на Запада, 159 създавайки нова по тип философска поезия, е Фьодор Иванович Тютчев. И Макар и да влиза в литературата с твърде ограничен брой творби, макар и сам никога да не се е стремял към литературна слава да е възприемал стихотворенията си по-скоро като своеобразна „изповед на душата", той с основание може да бъде отнесен към найголемите руски поети на XIX в. наред с Пушкин, Лермонтов, Некрасов. За това говорят извънредно високите оценки за творчеството му на такива изтъкнати майстори на словото като Лев Толстой, който му отрежда първо място сред руските поети на XIX в., на Достоевски, за когото той е велик пост“, на Тургенев, който е уверен, че стихотворенията му ще надживеят творбите и на най-известните поети на времето му. Високо ценят творчеството на Тютчев и изисканият стилист Фет, и идеологът на гражданската поезия Некрасов, и титанът на революционната мисъл Ленин. И все пак Тютчев все още не е намерил своето пълно признание като творец и съще ствуващата за него критическа литература е несравнено по-малка от тази на всепризнатите лирици на XIX в. Въпреки отделните оценки за поета от страна на такива изтъкнати литературоведи като Ю. Н. Тинянов, Д. Д. Благой, В. В. Хипиус, А. Е. Горелов и редица други, все още монографията на К. В. Пигарьов е единственото досега крупно изслед ване върху Тютчев, проследяващо цялостния му жизнен и творчески път. От друга страна, интересът към творчеството на този голям руски поет през последните години все повече нараства, тъй като поезията му, обърната с лице към големия философски проблем човек -вселена, се оказва все по-съзвучна на съвременната научна мисъл, устремена към великите тайни на космоса.

В процеса на организация на художествения универсум определяща роля играят както философските и естетическите възгледи на поета, така и най-значимите структурни принципи, обусловени от тях и позволяващи да се създаде повторно и адекватно структурата на макро- и микросвета. Този въпрос е останал встрани от вниманието на изследователите на фетавото творчество. Изясняването на проблема би доказало непроизволността и системността на художественото мироздание в лириката на Афанасий Фет, би го представило именно като ко см о с (организирано пространство), противостоящ на ентропията. В това отношение особен" място при моделирането на света заемат принципите на сакрализация, на отразяване и бинарност, тенденцията към примиряване на антиномиите, към съвместяване и единение, ефектите на неуловимост и повишена сетивност, представите за светлината като метацвят, за тишината и мълчанието като форма на изказ и др. Светът в лириката на Афанасий Фет е почти "безлюден". Той е моноцентричен, първичен и универсален. Малобройността и несложността на елементите, които го изграждат, са дълбоко осмислени: те се определят hреди всичко от стремежа на поета да моделира своето художествено мироздание като първосвят, в който извечиото е същевременно вечно, константно и абсолютно. По самата си структура светът като Дом на поетичната истина би трябвало да бъде достоен за нея, съответстващ и - за Фет това означава: изчистен от всичко преходно. Поетът не връща Cll"тa към неговото начално състояние, но го освобождава почти напълно от "наносите" на еволюцията (и преди всичко от историко-социалните черти, от "прозата" и "суетата"), за да разкрие неизменната същност на вселената - красотата. Второто важно основание за първичната структура на фетавото художествено мироздание е схващането на поета, че примитивът притежава особена философска значимост. Неговата истинност е едновременно и тайна (т. е. непонятност, неразгадана сложност), и откровение (откровението, подобно на прозрението, означава яснота, п~остота и недвусмисленост - тъй като се отнася до същността на нещата). Универсумът на красотата, създаден от поетическото слово на Афанасий Фет е "семето", което се запазва във времето. Апологията на красотата е всъщност култова памет