Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Новото интелектуално начинание на Коен, на което е плод разглежданата по-долу антология, впечатлява преди всичко със своята оригиналност: неуморимият доставчик на специализирана информация се е насочил към една непозната за мнозинството от литературоведите научна област. Условно можем да я назовем „литературоведска прогностика“. Сборникът „Бъдещето на литературната теория“ включва 25 статии, написани по молба на Коен от такива знаменитости като Х. Р. Яус, В. Изер, Марта Нусбаум, Джефри Хартмън, Дж. Хилис Милър, Сандра Гилбърт, Сюзън Губар и др. Предхожда ги встъпителен коментар от самия съставител. В него той поставя въпроса за това каква ще е съдбата на литературната теория през последното десетилетие на XX век, като същевременно недвусмислено показва, че читателят сам трябва да потърси отговора (или отговорите) в антологизираните статии.
    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Future, Literary, Theory, Essays, Twenty, Five, Leading, Critics, Theorists, Future, Literary, Theory, Essays, Twenty, Five, Leading, Critics, Theorists

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Първоначалният замисъл на тази работа предвиждаше да се изследват статиите на проф. Пьотър Михайлович Бицили върху творчеството на А. С. Пушкин с оглед на един новооткрит ръкопис на професора за характера на Пушкиновия роман. Заниманията с атрибуцията на ръкописа постепенно изместваха акцента от частичното към едни по-мащабни литературно-исторически и компаративистични контексти, в които този нов текст провокативно се вписваше, подсказваше преоценки на утвърдени становища, предлагаше възможности за неочаквано обединяване на противоположни и противоборстващи интерпретативни подходи. Казано по друг начин- частното изведнъж съвмести привидно нееднозначните импулси на изследователските интереси: проучванията върху съдбата на руската литературна емиграция в България чрез творчеството на един от най-значимите И представители се съчетаха с компаративистичните изследвания върху историята на българо-руските литературни връзки в литературно-исторически и теоретичен план. И още нещо. Проучванията върху историята на руската емиграция в България - представители, творчество, институции, общуване и пр. - са още в начален стадий. Липсващата възможност за позоваване на иследователска традиция неизбежно наложи информационно да се разширява текстът, което обуславя и фрагментарността на изложението.

    Ключови думи: руската, емиграция, България, проблемите, литературната, рецепция, Случаят, Пушкин, Russian, Emigres, Bulgaria, Problems, Literary, Reception, Pushkin, Case