Македония

Михаил Чайковски - Садък паша, един от най-популярните полски писатели през миналия век и активен политически деец, е прекарал 30 години от живота си в турската империя. Той пристига за пръв път в Цариград в 1841 г. като политически агент на княз Адам Чарториски. Смел, енергичен, подвижен, той предприема редица пътешествия из европейската част на империята и скоро започва да се ориентира много добре по редица въпроси, свързани политическото положение и бита на поробените балкански народи. Близките му връзки Константин Огнянович (известно време - помощник на Чайковски), Неофит Бозвели и Иларион Макариополски, наред с тясното му сътрудничество с някои видни сръбски политици (Вучич, Петроневич) и сръбския дипломатически представител в Цариград - Лазар Теодо рович, задълбочават и утвърждават неговите познания.

Събраното в книгата ,,хайдушки копнения" (1908 г.) се публикува в "Мисъл" и "Демократически преглед" от 1905 до 1908 г. Сьбитийността, части от която текстът превръща в дум и, се побира приблизително в шест месеца - през тях Яворов живее като четник в Македония. Спомените на поета за 1рите минавания отвъд не са от незабелязаните книги в литераwата ни; самото му бунтовно преби-· вавапе в Турско не е от маловажните, омаловажаваните и некоментираните личпостни поведенчееки жестове в националното кулwно просrранство. Вършеното и написаното от Яворов заради Македония се разбират и аксиологизират чрез тяхното оприличаване-подчиняване на моделното върrцено и моделното написано от Ботев и от З. Стоянов (за България "Ботев" именува найстойностната биографична ма1рица, идеалното съществуване, в което свят и език постигат идентичността си, живее и говорене "казват" едно и също и "са" едно и също; в куmурно-историческия ни речник "Захари Стоянов" пък значи "обладетел на могъщо слово, създало най-сложния, най-богатия, най-истинния, най-възхитително разказан текст-спомен за Април 1876 г."). Като поетът-войвода Яворов пише песни за хайдуrството и с. оръжие в ръка тръгва да освобождава роба; като Захари той остава жив въпреки революцията и издава спомени за нея. От известна гледна точка обаче, между фигурата на Поета, молещ се да намери гроба си "в редовете на борбата" и намерил именно гроба си именно в редовете на борбата, и тази на Летописеца съществува семантическа и ценностна несъвместимост за осмислящия миналото българин. Писането за· бунта в бъдеще време, направата му в думите, магично родили факта на въставането, и писането за него в минало време, при което словото е . диктувано (поне на пръв поглед) от случилото се, произвеждат два несъвпада- . щи до противоположност образа на човека-автор.

This paper aims to illustrate the functionality of the term "sites of memory" with reference to the study of two national canons with overlapping time-space continuum. I use the term as defined by A. Szpociсski (1986) but I give it a "territorial" dimension. By "sites of memory" I understand a past space-time continuum that embraces past events and their participants. Even in biblical times, places were named after events so to record for posterity their spiritual character (E. Dressler, 2003). The Akeda, or the offering of Isaac, took place on the Mount of "har-ha-Morija", which means "the Eternal One watches". Mount Morija, i.e. the site itself, is in this case treated as the witness of the event. The "sites of memory" analysed in this paper verbalise values that are treated by Bulgarian and Macedonian elites as an integral part of their identity. Owing to its connotations in both cultures, the concept of Macedonia determines the semantics of the image of Nikola Vapcarov, a poet belonging to both national canons. Vacparov as an image and symbol of the territory functions in both national circulations by token of his territorial association. Thus, the image of Vapcarov is a mythologem of Macedonia in two separate national canons, Macedonian and Bulgarian. An analysis of Vapcarov's poetry and his biography as part of the symbolic concept of Macedonia in both national cultures confirms at the same time the functionality of the term "sites of (collective) memory" with reference to phenomena, which emerge in the environment of cultural and ethnic contacts.