манастира

Обикновено изследвачите на Българското възраждане със съжаление говорят за липсата на документи, които да осветляват живота на редица революционери, книжовници, публицисти и просветни дейци. В някои случаи архивните материали и дописките в печата опровергават подобни твърдения, но много по-често те се оказ ват основателни. Има обаче и възрожденци, чието дело и жизнен път са твърде богато документирани, но изобилието от сведения не задоволява напълно стремежа да се разкрие не само човешката драма, която се крие зад фактите и е несравнимо по-ценна от тях, но дори и достоверността на фактите и мненията, засвидетелствувани B документите. Такъв е случаят и с Васил Чолаков. Той е във връзка с практически всички по-известни съвременници, но остава самотен, а в известна степен недоразбран и недооценен. Вероятно за това е спомогнал и характерът му; съвременниците го помнят като безукорно честен, но докачлив и рязък, когато се почувствува засегнат. Уважаван от мнозина, той често е осъждан от тях, за него не се намира място в известните „кръгове" в Москва, Одеса, Влашко, Цариград. Само някои от най-далновидните, като П. Р. Славейков и Л. Каравелов, успяват да се издигнат над дрязгите и да го оценят по достойнство. „Ние можем да наречем българската литература само българските песни, които са събрани и отпечатани от братя Миладинови, от г. Веркович и от г. Чолакова" - заявява редакторът на „Свобода“ и „Независимост“. Днес знаем, че той не е бил щедър на комплименти, че оценката му за един книжовен труд включва в себе си и оценка за общественото поведение на автора..ORT MER нашонто OHPHT ORPRT Васил Динчев Чолаков е роден през 1828 г. в Панагюрище. Като дете помага на овчарите, които пасат бащината му стока. Завършва „общото школьо" в родния си град при учителя Кесарий Попвасилев от Казанлък и към 1838 г. постъпва като послушник в Рилския манастир и учи при Неофит Рилски. Документирано е участието му с преписи в Неофитовия ръкописен превод на Езоповите басни. През 1844 г. продължава образованието си в пловдивското гръцко училище и живее в метоха на Бачковския манастир. Й. Груев си спомня, че е подготвил от негово име молба да бъде записан в белградското Богословско училище, която бива приет

Zmey Gorianin is among few of Bulgarian writers who evidently resigns to social life after the establishment of communism here in 1944. He is author of more then 50 books, brochures with verses, stories and novels. What is not known by far, is that he created love poetry. The lyrics, together 16, were given in the end of 2011 to the National Literary Museum by a woman - donator, who received it from his nephew. They have been written in the last year of author's life when he had lived in "The seventh altars" monastery and returned to Sofia only incidentally. He probably had created the lyrics as a gift to an addressee because there are no copies of them in the writer's strictly arranged private archives.