ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 68-84

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Първата книга на Матвей Вълев „Прах след стадата" (1937) се родния книжен пазар в една особено немилостива за националната ни литера тура година, през която един подир друг внезапно си отиват от този свят тол кова много литератори с най-ярко присъствие в обществения живот. Мара Бел чева през март, Любомир Милетич през юни, след това Йордан Йовков, Димитър Подвързачов, Антон Страшимиров... Покрусената общественост показва по страниците на тогавашния печат своето нескрито униние. Толкова много смърт в една само година кара всички да си припомнят отново и предишните скъпи загуби: не престават да се появяват материали от и за починалия през декем ври по-предната година Асен Златаров, много се пише и по повод петгодишни ната от ранната и драматична смърт на Борис Шивачев... През трийсет и седма е обеднял и литературният печат. Осезаемо е отсъствието на издания с характера на РЛФ, „Жупел“, „Фронт на трудовоборческите писатели"; няма ги „Нова литература“, „Кормило"; нервният нрав на литературното ежедневие се е опазил почти само по страниците на „Литературен глас"; творците, които не могат да си позволят да се появяват в недостижимия „Златорог", са прину дени да дирят други трибуни по кътовете за литература и изкуство на всевъз можните обществено-политически, информационно-икономически или специали зирано-ведомствени издания в столицата на царството и навсякъде из амбициоз ната провинция. И пак добре, че ги е имало! Удивително малко са през трийсет и седма и ония бляскави книги, за които да се заговори особено настоятелно в критическите отдели на вестниците и списанията - книги, които да останат трай но, да останат завинаги в историята на литературата ни. По това време Матвей Вълев е на път да закръгли трийсет и петте. И това изненадва. Толкова късен дебют в ония времена не може да не постави ред въ просителни. Името на този писател е било вече добре познато от периодиката, в която той се бе появил шестнайсет-седемнайсет години преди това. Между временно много от връстниците му, с които бе започнал да публикува някога, са се представили със самостоятелни книги: Светослав Минков, Борис Шивачев, Александър Гиргинов, Фани Попова-Мутафова, Ангел Каралийчев... Книги имат и сравнително по-младите от него Никола Фурнаджиев, Тодор П. Ценков, Христо Радевски, Георги Караславов, Орлин Василев, Илия Волен, Недялко Месечков, Паулина Станчева, Младен Исаев, Боян Болгар, Спас Кралевски, Ст. Ц. Даскалов... При това тук изобщо не вземам пред вид неизброимите ле

    Ключови думи: Разказвачът, Матвей, Вълев
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 65-75

Анализи

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Последната творба на Матвей Вълев „Ферма в Сертон" стана достояние на литературната общественост неотдавна, повече от четири десетилетия след гибелта на писателя в първата фаза на Отечествената война. Малцината, запознати с ръкописа на книгата, се изказват за нея по разному. През 1975 г. Ив. Сестримски споменава в предговора към избраните му произведения, че М. Вълев преработил „бразилските“си разкази в роман - но изкуствено, несполучливо“, и че отпечатването му е било осуетено поради бомбардировките над София през 1944 г. Кирил Апостолов, на когото сме задължени за публикуването на въпросния роман и за краткия, съдържателен послеслов към него, е на обратното мнение: това е най-цялостното и представително, най-зряло произведение на белетриста. Аз лично споделям становището на К. Апостолов. Бих добавила от свое име още нещо: пред нас е естетически значим и развойно закономерен факт. Такова е първоначалното ми впечатление от книгата. Целта на настоящото изложение е да подкрепи това впечатление с конкретни доказателства, да го верифицира. Като казвам - развойно закономерен факт, имам предвид най-първо тежнението на късия разказ от 30-те години към по-обемни повествователни цялости. Изследвано върху материал от „Под манастирската лоза" на Елин Пелин и Йовковите цикли, то съществува очевидно и в сборниците на М. Вълев. В рецензия за дебютната му изява „Прах след стадата“ (1937) Г. Цанев отбелязва, че увлечението на повествуващия герой по дона Лиджия „свързва голяма част от разказите в едно. Така се създава особено единство." И по-нататък: „По своята циклова постройка книгата напомня „Вече ри в Антимовския хан“ и „Ако можеха да говорят 1. Не е изключено замисълът да обедини „чуждестранните" си скици в роман да е възникнал у М. Вълев под влияние на изтъкнатото от Г. Цанев „цялостно впечатление", което разказите за добруджанския чифлик пораждат по силата на „тяхното подреждане и особената връзка помежду им. „Ако можеха да говорят е всъщност един роман... Отделните работи са свързани и по място на действие, и с общи ге рои, пък и с един общ мотив.
    Ключови думи: Уроците, Матвей, Вълчев, един, съвременен, прочит, романа, Ферма, Сертон
Subscribe to Матвей