майки

а 10 май т. г. в Секцията по славянски и западноевропейски литератури бе разгледана работата на Ванда Смоховска-Петрова „Два образа на майкиреволюционерки и връзката помежду им". (Т. Т. Йеж „В зори“ и „Майка" от М. Горки). B рецензията си за разглеждания труд Иван Цветко в изтъкна, че авторката е спряла вниманието си на един твърде интересен и непоставян досега въпрос. За да докаже своята теза, тя е привела целия известен материал. Смоховска сочи, че Горки е познавал романа „В зори", в центъра на който популярният на времето си полски писател Теодор Томаш Иеж (Зигмунд Милковски) е поставил образа на българска майка-героиня, създаден от него по впечатления за баба Тонка Обретенова. Сочейки рецензията на Горки за книгата на Йеж от 1899 г., Смоховска намира редица аналогични положения в процеса на вътрешното израстване у героините на Горки и Йеж. Революционизирането на съзнанието на двете жени претворява, променя емоционалния им живот. Авторката отбелязва, че вътрешните промени у тях възникват по еднакъв начин - те започват и в двата случая под влиянието на синовете им. Майчинската любов се оказва оня проводник, по който минават първите искрици на революционната истина за тях. Рецензентът изтъкна, че анализирайки вътрешното развитие на Двата образа, Смоховска не проявява ни най-малка тенденция да опрости или огру би поставения проблем. Напротив, тя го вижда в неговата сложност и многостранност. Държейки сметка за съществените различия между двамата писатели, авторката изказва само предположение, че на такъв художник като Горки образът на Йежовата баба Мокра не е могъл да не направи впечатление и може би той е дал първия тласък, първия импулс на големия пролетарски творец да постави в центъра на своя роман именно една майка, която става революционерка под влияние на сина си", че „в многолюдната редица на руските жени-майки и революционерки - прототипове на Горкиевата майка, начело на които стои Ана Кирилова Золомова" едно своеобразно, свое място заема и Йежовата баба Мокра, чийто прототип е бъл гарската революционерка баба Тонка. Смоховска, разбира се, държи сметка както за различното идейно съдържание, така и за различната обобщителна сила на двата образа. Винаги, където е необходимо, тя обръща внимание върху факта, че докато у Йеж се води борба против националното робство, то у Горки става дума за социално освобождение на работническата класа и трудещите се от игото на капитализма. Изтъквайки, че разглежданият въпрос у Смоховска е поставен съвсем правомерно и напълно научно, Иван Цветков обърна внимание върху някои поправки и подобрения на работата. Според него трябва да се помисли дали е нужно такова подробно изложение на образа на баба Мокра. Той направи предложение и по-определено да се свърже оценката на „Майка" с Лениновото изказване за романа и да се изтъкне още повече разширителното значение на образа у Горки.

«С първото раждане се ражда и самата майка, защото отсега нататък тя е друг човек: чувства се завършена като родово същество, живяло със съзнанието за едно предназначение, дадено И от природата, и най-после изпълнено. Първото раждане тя посреща като себепостигане.» (Константин Гмъбов, Човекът чужденец) А дали се ражда и като жена (или това вече И се е случило), е друг въпрос. Още повече че именно въпросът за дефинирането на жената като жена все още е ключов и все още е нерешен (а и едва ли ще бъде) в съвременния теоретичен феминизъм. И все пак, ако продължим да се вслушваме в Константин Гълъбов, пък и не само в него, то отговорът на нашето питане би бил по-скоро «да» - «да», доколкото жената според Гълъбов е повече майка, отколкото каквото и да е друго; «да», доколкото тялото на майката, територията, която то чертае, бележи по някакъв начин възможната специфично женска зона по отношение на езика и «да», доколкото в днешната ни цивилизация представянето на «женското» е изцяло погълнато от понятието за майчинството. Или, казано този път и с думите на Юлия Кръстева (Stabat Mater- in: Kristeva, J. Tales of Love, New York, р. 234): «Ако не е възможно да се каже какво е жената (без да поемем риска да се лишим от нейната различност), може би било иначе с майката, доколкото това е единствената функция на «другия пол», на която определено може да се припише съществуване.» И всичко това изглежда наистина някак си нормално, тъй като именно раждането е един от ·главните козове в ръцете и на някои съвременни феминистки, предоставящ им възможност непрекъснато да напомнят и отстояват женската различност ... Като в същото време - нека не забравяме - въпросният коз чудесно се експлоатира и от мъжете: веднъж- като знак за тяхното превъзходство, измерващо се с изземването ако не на самата идея за раждане, то най-малкото - с установяването на фактическо господство над роденото и неговия живот. Какво по-точно имам предвид ... Ако е ясно, че днес митовете за буквалното «мъжко» раждане - като се почне от тези за Зевс, християнския бог и пр. богове, създатели на битие