Милош

При една среща в Лондон в края на 5О-те години Иво Анhрич отправя·кьм Милош Църнянски следната реплика: "Та, Вие, Църнянски, не cre емшранr! Какьв емигрант cre Вие, когато Вашиrе К11ИГИ се печ!ПаТ в Юrославия? Много ЧJmПеЛИ дори не знаят, че ЦърнянСКи живее в Лондон, в емиrрация. След като Вашето дело е там, и Вие cre там. "(1) Тази реПлика на Андрич визира сьщнОСПIИЯ проблем, койrо възниква при изучаване10 на творЧ:есmото на ~ош Църнянски- легmимна mi е предсrавата: за ечиrрантската литература, оm:есена към неговаrо творчесmо? ~та човешка съдба на Милош Църнянски е различна <Л съдбата на неговоrо творчество, създавано в емmрация: Църнянски преживява 25 изгнанич~ години в Лондон - <Л 1941 до 1965 г.; ко:Гаrо със съдействието на rогаваm-: ния югославски посланик Орджан Прица успява да се завърне в родината си. Изгнанието на Църнянски изглежда неволно: началоrо на Вrората световна война го засrига в югос.miвскоrо посолство в Рим, където работи каrо аташе по печат8. След кратко пребиваване в Лисабон Църнянски е поканен да сътрудничи на Югославск<УЮ емmрантск:о правиrелство в Лондон. Диnломаmчесската му кариера завършва на 1 май 1945 г. Or rози момент започва и неговата същинска емиграция. · В Лондон Милош Църнянски преживява години на страх и неизвестност, на отчаяние, меланхолия и сам<Ла. Постоянно тъгува по родината, но отбягва югославската емигрантска колония, кояrо с постоянните раздори, ежби и противоречия горчиво му напомня онова, от·което е избягал-балканския манталитет, балканската мниrелност и нетолерантност. На 3 юни 1951 г. заедно съС Слободан Йованович, университетски професор, бивш председател на Сръбската кралска академия и бивш премиер, ЦърнянсКИ учредЯва Сдружение на сръбскиrе писатели в емиграция. Но само след две години, през 1953 г., го напуска. Избягва да публикува в югославските емигрантсКи издания и все по-често е обвиняван в лоялност към режима·на й. В. ТИто,· В родината ёи писателят Цър~ски е обграден с мълча.нИе. В периода 1945- 1954 г. за него не се пиtпе и не се говори, а в двете антологии на югославската лирика, издадени в този период, не е включена нито еДна ОО' неговите лирическИ творби. Но през 1954 г., когаrо Църнянски издава в Цариж подбор ОО' ранната си лирика,·мълчанието е нарушено. Гласът, койrо връща Църня:Нски в сръбскаго куmурно простр~ство, е гласът на Марко Ри~. Връща го, за да го. погребе. Есето, което публикува Ристич, е озаглавено "Трима мъртви писатели". Този реквием е посветен на Пол Елюар, Растко Петрович и Милош Църнянски(<Л'ТрИмата само Петрович не е между живите).

The very grounds of this article is the proper actualization and multiple definition of the term Central (Middle) Europe during the 1980s and the 1990s, in terms of its geopolitical and geographical cultural space. As an opposition to Germany’s political project Mitteleuropa, in the 1980s a new mid-European concept was launched, being a historical part of the ethnic and cultural diversity of the Austrian monarchy. The authors are intellectuals from Czechoslovakia, Poland and Hungary, all of them representing nations whose cultural identity has been manipulated and threatened by the communist totalitarian regime, and to whom the ex-Danube monarchy has been a “hinterland” for a rather long historical period. The main directions of Central Europe’s cultural and geographical definitions have been illustrated in the selected essay-writings of Milan Kundera, György Conrad, Vaclav Havel, Czeslaw Milosz. To all the four authors presented it is a “spiritual, cultural and mental phenomenon”. The motives are also pointed out, being an indispensable part of their central-Europeanism. Milan Kundera historically documented these in terms of the organized political struggle of the Hungarian, Czech, Slovak and Polish peoples against the communist dictatorship (1956, 1968, and 1980). We have also taken into consideration the discussions held in the West, concerning the new Central European project and their argumentative publicity in the 1989 anthology “In Search of Central Europe”. Since the works of the above-mentioned central European intellectuals do not pursue any academic goals, this article does not aim at discussing the proposition of cultural-geographic identification of Central Europe on behalf of the present criteria of objectivity and impartiality. What is more, this issue has been largely discussed by a number of authors in the anthology mentioned. From a comparative point of view, the analysis registers the common places and language-discourse interrelation of the essayistic texts, but pays particular attention to the connotative differences and their hypostases concerning the 207 modeling of the Central European cultural identity. In other words, the term Central Europe is considered in accordance with the various national reflections. On the one hand, the texts share the character of a collective project ebbed by the urge to demonstrate national compactness purified of all inherited national contradictions and cultural conflicts and even glorified as an ideal of the European future. On the other hand, regardless of the common “Central European attitudes” of the authors of the project, the national view point (together with all accompanying mythologemes of identity), generates discrepancies that question the historical reality of the cultural integrity and geographic localization of Central Europe.