Емигрантският текст на Милош Църнянски

При една среща в Лондон в края на 5О-те години Иво Анhрич отправя·кьм Милош Църнянски следната реплика: "Та, Вие, Църнянски, не cre емшранr! Какьв емигрант cre Вие, когато Вашиrе К11ИГИ се печ!ПаТ в Юrославия? Много ЧJmПеЛИ дори не знаят, че ЦърнянСКи живее в Лондон, в емиrрация. След като Вашето дело е там, и Вие cre там. "(1) Тази реПлика на Андрич визира сьщнОСПIИЯ проблем, койrо възниква при изучаване10 на творЧ:есmото на ~ош Църнянски- легmимна mi е предсrавата: за ечиrрантската литература, оm:есена към неговаrо творчесmо? ~та човешка съдба на Милош Църнянски е различна <Л съдбата на неговоrо творчество, създавано в емmрация: Църнянски преживява 25 изгнанич~ години в Лондон - <Л 1941 до 1965 г.; ко:Гаrо със съдействието на rогаваm-: ния югославски посланик Орджан Прица успява да се завърне в родината си. Изгнанието на Църнянски изглежда неволно: началоrо на Вrората световна война го засrига в югос.miвскоrо посолство в Рим, където работи каrо аташе по печат8. След кратко пребиваване в Лисабон Църнянски е поканен да сътрудничи на Югославск<УЮ емmрантск:о правиrелство в Лондон. Диnломаmчесската му кариера завършва на 1 май 1945 г. Or rози момент започва и неговата същинска емиграция. · В Лондон Милош Църнянски преживява години на страх и неизвестност, на отчаяние, меланхолия и сам<Ла. Постоянно тъгува по родината, но отбягва югославската емигрантска колония, кояrо с постоянните раздори, ежби и противоречия горчиво му напомня онова, от·което е избягал-балканския манталитет, балканската мниrелност и нетолерантност. На 3 юни 1951 г. заедно съС Слободан Йованович, университетски професор, бивш председател на Сръбската кралска академия и бивш премиер, ЦърнянсКИ учредЯва Сдружение на сръбскиrе писатели в емиграция. Но само след две години, през 1953 г., го напуска. Избягва да публикува в югославските емигрантсКи издания и все по-често е обвиняван в лоялност към режима·на й. В. ТИто,· В родината ёи писателят Цър~ски е обграден с мълча.нИе. В периода 1945- 1954 г. за него не се пиtпе и не се говори, а в двете антологии на югославската лирика, издадени в този период, не е включена нито еДна ОО' неговите лирическИ творби. Но през 1954 г., когаrо Църнянски издава в Цариж подбор ОО' ранната си лирика,·мълчанието е нарушено. Гласът, койrо връща Църня:Нски в сръбскаго куmурно простр~ство, е гласът на Марко Ри~. Връща го, за да го. погребе. Есето, което публикува Ристич, е озаглавено "Трима мъртви писатели". Този реквием е посветен на Пол Елюар, Растко Петрович и Милош Църнянски(<Л'ТрИмата само Петрович не е между живите).