Има ли текст в този клас?

Една студентка, която, както после се· оказало, току-що била завършила· мой курс, се обърнала към колега от университета "Джонс Хопкинс", през първия ден от новия семестър. Тя го попитала:, "Има ли текСт в този клас?", което, вярвам ще се еЪГласите с мен, е един съвсем конкретен въпрос. Много сигурен, без да осъзнава прекомерната си увереност (въпреки че когато описва случката говори за този момент като за "влизане в капан"), колегата отговорил "Да, Нортъновата антология на английскilта литература" и тогава капанът (заложен не ~т студентката, а от неограничените възможности да си присвояваме езика), щракнал: "Не, не", казала тя, "имам предвид, вярваме ли в поезията и така наrатък или всичко зависи от нас сами~?". Възможно е (пък за някои даже е изкушаващо) този анекдот да се приеме като пример за опасността да се посещават лекциите на хора като мен - новатори по въпросите за нестабилността на текста и за липсата на точно определени значения - но аз. го разглеждам по-долу като илюстрация за това колко безпочвено в крайна сметка е да се говори за подобна опасност. , Най-често срещаното обвинение срещу хората, които Мейър Ейбръмз неощавиа нарече "нови читатели" 1 (Дерида, Блум, Фиш) е че тези апостоли на неопределеността не зачитат "нормите и възможностите" заложени в самия език, въпреки че се опират именно на тях; че не зачита:г "езиковите значения", които думите безспорно притежават и по този начин ни приканват да захвърлим "нашите обиtJ:айни практики в говоренето, слушане"I:Q, четенето и разбирането" и да ги заменим с една вселена, в която "нито един текст не моЖе да има конкретно значение" и където >tникой не може да и:тази точНо това, което има намерение да изрази посредством литературата". Противниците ни смятат, че ·буквалните или нормативните значения биват задушавани от нарочните действия на· тълкувателите, Нека разгледаме това твърдение в контекста на нашия пример. Кое точно е нормативното, буквалното иЛи езиковото значение на "Има ли текст в този клас?"? · Изглежда, че в рамките на съвременните критически спорове (какго те са отразени по страниците на "Критикъл енкуайъри" , например), има само два начина да се отговори на този въпроС: или съществува едно буквално значение на изказването и ние бихме могли да го назовем, или значенията са толкова колкото са и читателите и нито едно от тях не е буквално.