Съпротивата срещу теорията

Това есе поначаЛо не беше замислено като пряка позиция по въпроса за преподаването, въпреки че бе предвидено да изп'Ыiни дидактическа и образователна роля, която обаче то тъй и не успя да осъществи. Написах го по поръчка на Комитета по проучвателната дейност (към Асоциацията по съвременна лингвистика), койТо пожела да го включи в един сборник, озаглавен "Въведение в научното изследване на новите езици и литератури". Помолиха ме да напиша раздела за лиТературната теория. От такива есета се очаква да следват строго предначертана схема: те трябва да предоставят на читателя подбран и едновременно с това изчерпатеЛен списък на главните тенденции и публикации в определена област, да обобщят и класифицират основните проблематични области и накрая да .предложат критично становище върху решенията, които могат да се очакват в близко бъдеще. И всичко това се прави с ясното съзнание, че десет години по-късно някой ще трябва да повтори същото упражнение. Дори с минимална проява на добросъвестност се оказа трудно да се придържам към изискванията на този проект и аз просто се опитах да обясня, колкото се може по-накратко, защо главният теоретичек интерес на ЛИтературната теория се състои в невъзможностrа да И се даде определение. Комитетът правилно реши, че това не е благоприятен подход за постигане на педагогическите цели на сборника и поръча друга статия. Счетох това решение за общо взето оправдано, а също и интересно в своето отношение към преподаването на литература. Разказвам таЗи иСтория по две причини. Първо, за да проследя историята на първоначално поръчаната статия, което идва да покаже колко неуместно е да се опитва човек да мисли по-ретроспективно и обобщено, отколкото му се полага. Но втората причина е, че тази трудна ситуация поставя един въпрос от по~общ характер: въпроса за връзката между научното изследване (ключова дума в заглавието на сборника), теорията и преподаването на литература. Въпреки преобладаващото опростенческо схващане, обучението не е в основата си междуличностно отношение, а познавателен процес, в който азът и "другият" се доближават един към· друг само косвено, повърхностно. Достойното за уважение обучение е академично,· а не личностно; разните сравнения между обучението и шоубизнеса или терапевтичните курсове най-често служат само като оправдание за тези, които отказват да следват истинската му цел. По принцип научното изслецване трябва преди всичко да се поддава на преподаване. В областrа на литературат~ такова едно научно изследване включва поне две взаимно доп'Ыiващи се области: на историческите и филологическите факти като предпоставка за разбирането и на методите за четене или тълкуване.