Съпротивата

„Жетварят" е един възел в творчеството на Йордан Йовков. В него са събрани най-ярко противоречията на писателя. Тук се борят непрекъснато талантът, животът, идеята; редуват се възходът и поражението. Ние виж даме как авторът търси, как разширява своите концепции до всеобхващаща жизнена философия, стремейки се да надрасне тесногръдието на религиозния възглед и да постави произведението си на общочовешко равнище. Погрешно е да се приписват всички идеи в романа като идеи на автора. Много от тях са идеи на героите, идеи, които се борят помежду си, съперничат си, без да са споделяни от твореца. Въпреки това те имат отношение към общата художествена идея на произведението. Или по-точно, без тях тя немислима. Тя не би съществувала, не би имала художествена обективност. „Така преживях тия неща на село и така ги почувствувах" - казва Йовков за романа си „Жетварят“. Преживях и почувствувах - това е вече отделяне на писателя от произведението. Той гледа от позицията на художник. Той пресъздава събитията, отдалечавайки се от тях, запазил своята независимост - да бъде правдив, честен към чувствата си и живота. Но той бил в тоя живот. И той ще бъде пристрастен към едни или други негови страни. Можем ли да отделим себе си от същността, от вечната човешка слабост - пристрастието? Ние винаги принадлежим на нещо, съществуваме за него и чрез него. То засяда дълбоко в нас и обагря отношението ни към света, мислите ни, възгледите, душевните трепети. То ни свързва здраво с настоящето или ни тласка към миналото. Ние действуваме или Съзерцаваме.

Това есе поначаЛо не беше замислено като пряка позиция по въпроса за преподаването, въпреки че бе предвидено да изп'Ыiни дидактическа и образователна роля, която обаче то тъй и не успя да осъществи. Написах го по поръчка на Комитета по проучвателната дейност (към Асоциацията по съвременна лингвистика), койТо пожела да го включи в един сборник, озаглавен "Въведение в научното изследване на новите езици и литератури". Помолиха ме да напиша раздела за лиТературната теория. От такива есета се очаква да следват строго предначертана схема: те трябва да предоставят на читателя подбран и едновременно с това изчерпатеЛен списък на главните тенденции и публикации в определена област, да обобщят и класифицират основните проблематични области и накрая да .предложат критично становище върху решенията, които могат да се очакват в близко бъдеще. И всичко това се прави с ясното съзнание, че десет години по-късно някой ще трябва да повтори същото упражнение. Дори с минимална проява на добросъвестност се оказа трудно да се придържам към изискванията на този проект и аз просто се опитах да обясня, колкото се може по-накратко, защо главният теоретичек интерес на ЛИтературната теория се състои в невъзможностrа да И се даде определение. Комитетът правилно реши, че това не е благоприятен подход за постигане на педагогическите цели на сборника и поръча друга статия. Счетох това решение за общо взето оправдано, а също и интересно в своето отношение към преподаването на литература. Разказвам таЗи иСтория по две причини. Първо, за да проследя историята на първоначално поръчаната статия, което идва да покаже колко неуместно е да се опитва човек да мисли по-ретроспективно и обобщено, отколкото му се полага. Но втората причина е, че тази трудна ситуация поставя един въпрос от по~общ характер: въпроса за връзката между научното изследване (ключова дума в заглавието на сборника), теорията и преподаването на литература. Въпреки преобладаващото опростенческо схващане, обучението не е в основата си междуличностно отношение, а познавателен процес, в който азът и "другият" се доближават един към· друг само косвено, повърхностно. Достойното за уважение обучение е академично,· а не личностно; разните сравнения между обучението и шоубизнеса или терапевтичните курсове най-често служат само като оправдание за тези, които отказват да следват истинската му цел. По принцип научното изслецване трябва преди всичко да се поддава на преподаване. В областrа на литературат~ такова едно научно изследване включва поне две взаимно доп'Ыiващи се области: на историческите и филологическите факти като предпоставка за разбирането и на методите за четене или тълкуване.