„Руската София” - несъстоялата се емигрантска столица?

В историята на руската емиграция 1994 r. ще бъде отбелязвана като особена - в Родината се завърна един писател. . Обраmият път - от Изгнанието. към Завръщането - е не просто·моТив или· тема в руската емигрантска литература. ИдеологИчески оспорвано или отстоявано, яросmо отричано в реалните му прояви или имагинерно уrвърждавано, Зuръщането е Битието, Метафората, Кодът, К-омплексът на тази култура и на нейната ·интерпретация. Не са малко решилите се в миналото да следват копнежа и да поемат ~есигурния nът назад ... към забравата. Днес, при новите социални, политич~ски и културни реалности, мнозина предпочитат да заместят Завръщането с не-Завръщането. То не е ·отрицание или отхвърляне на Завръщането, а Негово пълно отстраняване като маркиран член на опозицията. За~ щото днес, в пост-тоталитарното време и пространство, когато емигрантската вълна не е вече идеологически маркирана, не-Завръщане gзначава едНо трансформационно съчленяване на пространствата ТУК и ТАМ, при което отпада необходимосrга (поне привидно) от ориентир за ид~ологическото и~ обозначаване. В новото СВОЕ-ч:УЖ.ЦО и ЧУЖДО-СВОЕ ·пространство изчезва нуждата от идеологизации на Завръщането; то е Желание,възможност . . В този смисъл ЗавръщанетО на Солже~ не особено ПОради' своята модална и идеологическа нееднозначносr и възможносr за Многопосочно осмисляне. То се арrикулира като семантичен жест, сближаващ тези два крайни модуса на емигрантското биrие: Настояще и Минало, Край и Начало - не само в конкре-: тен личностен план, но и в контекста на цялата емигрантска история. Защото олиЦетворява копнежа на riъpsaтa вълна за триумфалното Завръщане и едновременно с това не затваря страницата на Миналото, а постоянно напомня за него. В този аепект, струва ни се, трябва да видим и една от проекциите на нашата конференция- към Града, в който тя се провежда- като завръщане към еднО' забравено I:Iачало, като споМНяне за един от центровете на руската емиграция. За­ -щото съвременната история на руската емиrрантска литература се мисли и описва главно като история на отделни личности и произведения, а литературната история на Първата вълна е И история на ·нейните кутурни центрове.