Изгнаничества

В края на тридесетrе години някакъв поляк пренесъл немски емигрантски книги от Париж за Берлин. Притежаването на таКъв род литература, издадена зад граница, винаги се е свЪрзвало с определена опасност. Съществуват ли много такива книги, за които си струва човек да рискува свободата си? Полякът, за когото стана дума, бил Йежи Стемповски, "Човекът, който минава, без да бърза", проникновеният наблюдател на културата и политиката, заслушан едновременно в гласовете на историята и съвременността. По онова време пред него стоял въпросът за смисъла на писането в емиграция. Гледал на ~зи въпрос от известна дистанция, тъй както на всичко останало, защО'ГО пак по онова време Стемповеки се чувствал малко нещо като изгнаник, или ако предпочитате, заТоченик в предвоенна Пол~а и Европа. Първата световна война и нейните последици, триумфът на комунизма и на наци~ма, на фашизма и национализма представлявали заплаха за света, който му бил близък. Съдбата пожелава тъй, щото наскоро след това емигрантската съдба да стане негова собствена и той И посвещава много внимание. Стемповеки се старае да покаже блясъка и сенките на емиграцията. Имал предвид, че изгнаниците обикновено не се връщат. Знаел, също така, че не може. да се връща единствено към спомените си. Смятал човешката памет за нещо като защитна стена срещу митологизирането на миналото. Помнел не . само приятните, но и неприятните истини, например мр~чната страна на изгнаничеството. Обръщал се към класическите литератури, защото в досланията на гърци и римляни съзирал истинската основа на евр(>пейската култура. В едно писмо до друг писател-емигрант Стемповеки написал: "Емигрантите биха спечелили много, ако опознаят своите предшественици. Емигрантството има дълбока традиция, която не е позната нито на днешните емиграНти, нито на хората, сред· които им е съдено да живеят."