Христо Манолакев

Важно място в работата на забележителния Форум на славянската научна мисъл зае секцията „Литературознание", представена тематично в шест подсекции и около 200 доклада, обхващащи развитието и взаимоотношенията на славянските литератури от Средновековието до нашето съвремие. Съществени страни в славянския литературен процес бяха разкрити на пленарното заседание при откриването на конгреса. Основни проблеми в областта на руско-българските културни и литературни взаимоотношения в началния етап на тях ното развитие постави Д. С. Лихачов (СССР) - „Особенности христианства на Руси", - като подчерта ролята на старобългарската литература в създаването и развоя на староруската книжнина.

Πоредният том на авторитетната Виенска поредица за славистични проучвания е посветен на 60-годишнината на Александър Моисеевич Пятигорски. Преди да се спрем на съдържанието му, ще отделим внимание на самата пореди ца, тъй като тя се представя за първи път на българските читатели. Алманахът започва да излиза от 1978 г. с периодичност две книжки годишно Това са солидни томове, чийто обем на надхвърля 300, а понякога и 400 страници. Освен статии и рецензии поместват се и библиографии, дискусии, неизвестни текстове от частни архиви, но като цяло структурата му е непостоянна. Алманахът се списва основно на немски, руски и английски език, а в отделни брое ве има и материали на чешки и на френски език. Публикуват се изследвания по въ просите на славянските литератури и езици, като акцентът все пак пада върху руската проблематика; интересите на алманаха обаче не се ограничават в парадиг мата „литература - език", а са насочени и към една по-широка културологична проблематика; тематичните броеве са по-скоро изключение. Сътрудничат му известни и авторитетни имена в русистиката от Европа и Америка. „Рейтингът му обаче дълго време скачаше и от сравнително постоянното участие на редица съветски автори, които стояха настрана от ортодоксалното марксистко литерату рознание, като А. Жолковски, Ю. Шчеглов, Ю. Лотман, И. Смирнов, А. Пятигорски - да не изреждаме цялата Тартуско-Московска школа. С годините повечето от тях емигрираха от СССР и имената им престанаха да се появяват по страниците на известните сборници „Труды по знаковым системам". За българските читатели, следящи тяхното индивидуално развитие,,,Виенският славистичен алманах" попълваше (и продължава) съществена празнина.

Първоначалният замисъл на тази работа предвиждаше да се изследват статиите на проф. Пьотър Михайлович Бицили върху творчеството на А. С. Пушкин с оглед на един новооткрит ръкопис на професора за характера на Пушкиновия роман. Заниманията с атрибуцията на ръкописа постепенно изместваха акцента от частичното към едни по-мащабни литературно-исторически и компаративистични контексти, в които този нов текст провокативно се вписваше, подсказваше преоценки на утвърдени становища, предлагаше възможности за неочаквано обединяване на противоположни и противоборстващи интерпретативни подходи. Казано по друг начин- частното изведнъж съвмести привидно нееднозначните импулси на изследователските интереси: проучванията върху съдбата на руската литературна емиграция в България чрез творчеството на един от най-значимите И представители се съчетаха с компаративистичните изследвания върху историята на българо-руските литературни връзки в литературно-исторически и теоретичен план. И още нещо. Проучванията върху историята на руската емиграция в България - представители, творчество, институции, общуване и пр. - са още в начален стадий. Липсващата възможност за позоваване на иследователска традиция неизбежно наложи информационно да се разширява текстът, което обуславя и фрагментарността на изложението.

В историята на руската емиграция 1994 r. ще бъде отбелязвана като особена - в Родината се завърна един писател. . Обраmият път - от Изгнанието. към Завръщането - е не просто·моТив или· тема в руската емигрантска литература. ИдеологИчески оспорвано или отстоявано, яросmо отричано в реалните му прояви или имагинерно уrвърждавано, Зuръщането е Битието, Метафората, Кодът, К-омплексът на тази култура и на нейната ·интерпретация. Не са малко решилите се в миналото да следват копнежа и да поемат ~есигурния nът назад ... към забравата. Днес, при новите социални, политич~ски и културни реалности, мнозина предпочитат да заместят Завръщането с не-Завръщането. То не е ·отрицание или отхвърляне на Завръщането, а Негово пълно отстраняване като маркиран член на опозицията. За~ щото днес, в пост-тоталитарното време и пространство, когато емигрантската вълна не е вече идеологически маркирана, не-Завръщане gзначава едНо трансформационно съчленяване на пространствата ТУК и ТАМ, при което отпада необходимосrга (поне привидно) от ориентир за ид~ологическото и~ обозначаване. В новото СВОЕ-ч:УЖ.ЦО и ЧУЖДО-СВОЕ ·пространство изчезва нуждата от идеологизации на Завръщането; то е Желание,възможност . . В този смисъл ЗавръщанетО на Солже~ не особено ПОради' своята модална и идеологическа нееднозначносr и възможносr за Многопосочно осмисляне. То се арrикулира като семантичен жест, сближаващ тези два крайни модуса на емигрантското биrие: Настояще и Минало, Край и Начало - не само в конкре-: тен личностен план, но и в контекста на цялата емигрантска история. Защото олиЦетворява копнежа на riъpsaтa вълна за триумфалното Завръщане и едновременно с това не затваря страницата на Миналото, а постоянно напомня за него. В този аепект, струва ни се, трябва да видим и една от проекциите на нашата конференция- към Града, в който тя се провежда- като завръщане към еднО' забравено I:Iачало, като споМНяне за един от центровете на руската емиграция. За­ -щото съвременната история на руската емиrрантска литература се мисли и описва главно като история на отделни личности и произведения, а литературната история на Първата вълна е И история на ·нейните кутурни центрове.