Млади

Няма да говоря за стихотворенията на Първан Стефанов, писани преди 1956 г. и невлезли в първата му книга - както е известно, от многобройните песни на ентусиазма той включи в „Соколови пера" само един войнишки цикъл. Затова ще кажа, че той започна от едно сравнително високо равнище. За начало вземам не първите му стихове от в. „Народна младеж" (1949 г.), първата му книга, явила се през 1956 г. a Беше време, когато той бе един от най-популярните млади поети. Неговото стихотворение „Каменният момък“ (в руски превод) получи през 1955 г. наградата на Петия световен фестивал на младежта и студентите, то се четеше и преписваше, рецитираше се при всеки повод, а 24-годишният автор замина за Варшава, откъдето донесе една тетрадка със стихове и една любов към родината на Шопен, към чиято съдба и поезия той щеше трайно да се приобщи. Казвам това, защото не е възможно да си обясним цялото последвало развитие на Първан Стефанов без благотворното въздействие на полските му срещи и преживявания, предопределени от щастливото решение на фести валното жури. С какво „Каменният момък“ беше допаднал на членовете на журито и особено на неговия председател - видния турски поет Назъм Хикмет? Ако сега прочетем сбирката „Соколови пера", ще намерим други, поиздържани стихотворения, като „Случка“, „Танцът на негърката" (ползувало се с успех по литературни четения), „Трева“, „Балада за трите елхи". Едва сега би дошъл ред и на „Каменният момък“ - то скромно заема място между добрите стихове на младия поет. В онова време то подкупваше със своята чиста романтика, свързваща в едно днешните наши мечти с идеалите на ония, които отдадоха младия си живот в борбата. Особена сила носи заключител ният стих, разкриващ истинските възможности на поета:

„Млади писатели" е четиринадесетата критическа книга на Любен Георгиев. Малцина са тези, които могат като него така спонтанно и точно да реагират на всяко ново литературно явление. Той пише леко, с изострен критически усет за злободневното и трайното, темпераментно, с остроумие, със зарази телна разпаленост и емоционалност. Тези качества на критика, познати ни и от предишните му книги, сега в „Млади писатели" придобиват по-голяма привлекателност, защото се съчетават вече с по-зрял поглед и обобщителна сила, с умение да долови характерното за отделен автор. Сполуката на критика идва между другото и оттам, че той е почти от същото поколение на авторите, които разглежда. Неговото пристрастие и личното му присъствие ни помагат да видим у младите поети и белетристи индивидуал162 ното им развитие, сложния процес на тях ното оформяне. Голямата осведоменост, оби граното перо и точният марксически поглед на критика насочват вниманието на читателя към съществени проблеми на нашата съвре менна поезия, критика и проза. Може би не винаги всичко е изчерпателно и задълбо чено разгледано, но Любен Георгиев умее да улови онази съществена нишка, която води към сърцевината на писателското творчество, макар понякога да си служи с подчертан нравоучителен тон. Авторът искрено се стреми да предпази младите писатели от увлечения, които ги отклоняват от техните сериозни задачи.

Един сборник с изследвания на млади литературоведи сам по себе си несъмнено е интересно явление, защото освен пред става за предпочитанията на младите в литературната наука ни дава и ориен тация за равнището на подготовката им. Това породи и у мене желанието да се запозная с него и да изразя писмено впечатленията си от общуването с работите на младите. Старобългарската литература е застъ пена в сборника с „Житието на Никола Софийски в развитието на старобългар ската литература" от Сергей Райчинов и проблемната статия на Димитринка Ди митрова „Темата за произхода на злото в старобългарската апокрифна литература". Към тази епоха и пак за житийния жанр, но в сръбската литература се от нася работата на Елена Томова „Жития та на Стефан Неман - жанрови особе ности и взаимоотношения с фолклора", с която се открива сборникът. Сергей Райчинов се е спрял на житие то на Никола Софийски най-вече поради неговата завършителна роля в развоя на жанра. Чрез това житие става окончателно изграждането на единната жанрова форма на пространното житие, независеща вече от типа светец" (с. 49). Ученият се спира и на приноса и житий ното майсторство на Матей Граматик. Елена Томова разглежда сравнително двете жития на Стефан Неман и стига До извода, че докато житието от Сава Неманич носи черти, характерни за мо нашеския тип житие, то от Стефан Първовенчани се отнася към княжеския тип житие. Сложно е взаимоотношението на житията със сръбския фолклор. При тях ното създаване влиянието идва от сръб ските епически песни, предания и леген ди, а по-късно самите жития оказват въздействие върху народното творчество. В което започват да проникват мотиви от тях. Мисля, че това произтича естествено от нарасналата роля на писаното религиозно слово и същевременно свиде телствува за проникването на агиограф ската литература и сред народните маси. Димитринка Димитрова е проучила въ проса за произхода на злото в апокрифната ни литература, който е в тясна връзка с представата за отпадането на ангела. Изследователката прилага в своя анализ един трикомпонентен модел, вклю чващ субординираните термини ситуа ция", ситуативна единица" и елемент на ситуативна единица". В резултат на своя анализ Димитрова стига до убеж дението, че в отношението на среднове ковния човек към въпроса за произхода на злото проличава смесване на опре делени юдео-християнски представи с местната езическа традиция" (с. 40). Две работи са на теми от среднове ковната ни литература. Анисава Милтенова се спира на едно от най-значителните явления през XV-XVII в. в южносла вянската книжнина - сборниците със смесено съдържание. Като осветлява богатото им съдържание и жанровата им пъстрота, литературоведката с право ги свързва с функцията им на „народни учителни книги (к. м., Г. Г.), предназ начени да просвещават и възпитават слу шателите" (с. 66). Именно тази им функ ция внася в тях единство въпреки раз- нообразието. А техният облик несъмнено се обуславя до голяма степен и от ситуацията на робството, в която те тряб ва да задоволяват комплекс от разно- родни книжовни потребности - практико-познавателни, художествени, развлека телни и пр.