мълчание

Апостолът ни казва, че в началото беше Словото. Той не ни дава някакви уверения относно края. Прието е, че той е използувал гръцкия език, за да изрази елинистичната концепция за логос-а, защото факт е, че именно на гръко-юдейското си наследство западната цивилизация дължи своя предим но вербален характер. Ние приемаме, че този характер се разбира от само себе си. Той е коренът и че рупката на нашия опит и ние не можем лесно да разположим въображението си извън него. Ние живеем вътре в акта на беседата. Обаче не можем да приемем, че вербалният шаблон е единственото поле, където могат да се осъществят ясната реч и ръководството на съзнанието. Интелектуална и сензуална реалност, които се основават не върху езика, а върху други комуникативни източници на енергия, като иконата или музикалния тон, намират начини да се реализират. Както има и действия на духа, които се коренят в мълчанието. Трудно е да се говори за тях, защото как речта може да предаде точно формата жизнеспособността на мълчанието? Обаче аз мога позова на което имам предвид. да се примери за онова, Някои източни метафизични системи, като будизма и даоизма, разглеждат душата като субстанция, възхождаща от груба материална преграда през сферата на самопознанието, което може да се опише като извисен и точен език, по посока на едно, дори още по-задълбочено мълчание. Така най-висшето, зай-чисто постигане на акта на съзерцание е онова състояние, което се е научило да оставя езика зад себе си. Неизречимото лежи извън границите на думата. Само като се промъкне през стените на езика, това визионерско наблюдение може да влезе в света на всеобщото и непосредствено разбиране.