модели

Не е трудно да се открие, че в поезията си Ботев по един или друг начин изпол зува ред библейски цитати (в широкия смисъл на думата), чието съдържание отдавна се е превърнало в част от общочовешкия език, граден върху познати на християнските културни епохи символи и митологеми. Използувайки традиционни словесни и под текстови структури, санкционирани от религиозната книга като всеобщи и трайни литературни модели, поетът ги трансформира по своеобразен начин, превръща ги често в собствената им противоположност. Библейските цитати у Ботев зазвучават като „антицитати" - „своето съдържание, вложено в заетата, чуждата" форма, като че ли взривява, унищожава отвътре изконния смисъл на цитирания текст. Даже бегъл поглед към световната литература ще ни убеди, че проникването на библейски теми, сюжети и мотиви в художественото творчество е един плодотворен и разнолик процес с вековна продължителност. Дантевата „Божествена комедия", B „Освобождението на Ерусалим" от Торквато Тасо; трагедията „Луцифер“ на холандския поет И. ван ден Дондел, пресъздаваща в алегорична форма борбата между нидерландците и испанската монархия; „Изгубеният рай" на Милтън, където поетът се опитва да реши проблемите на буржоазната революция от XVII век чрез интерпре тиране на мита за Адам и Ева, за падналия ангел, въстанал срещу самия бог; „Въз върнатият рай" - отново Милтънова творба; епопеята „Месиада" на Клопщок, която се възправя титаничният образ на Мойсей; Гьотевият „Фауст" - това са все произведения, в които чрез използуването на библейски образи и символи ред творци се опитват да намерят отговори и на важните въпроси от собствената си съвременност, на вечните философски проблеми. По друг начин живеят сказанията и героите на Светото писание у Франсоа Рабле, Улрих фон Хутен и Волтер, у Пушкин и Анатол Франс - снизен е високият тон на традиционно респектиращите образи и разкази, на езика И преведени генда.

Без амбицията да създавам теориЯ и без да прекалявам с описанието на фактите, тук ще се опитам да изложа своето виждане за житието, да направя своето "уточнение на теорията" • Тук би трябвало да представя своето разбиране за житието, за неговата жанрова определеност. Но познатите ми формулировки за житийния жанр не са надхвърлили знаменитото определение на В. О. Ключевеки отпреди повече от век за житието като стройно и сложно архитектурно здание, в чиито еднообразни фор.ми са се стремили да влагат разнообразни исторически явления • А и опитите за създаване теоретичен модел на средновековните славянски литератури все по-настойчиво подсказват необходимостта ... търсенето на ефектна формула, която да обяснява всичко за жанра в средновековната литература, да бъде заменено от усилието да се изгради убедителна, обстоятелствена (и естествено тромава) парадигма от критерии 4, които да поставят в полето на средновековната словесност познатите ни текстове, да уточняват техния генезис, структуриране, функции и взаимоотношения, като изхождат от адекватни на Средновековието, но в определена степен и на съвременната литературна теория разбирания за текст, жанр, литература. Поради всичко това засега приемам безспорното определение на житието като книжовен жанр и се надявам да разбера до каква степен то изразява спецификата на средновековната словесност и доколко се вплита в многовековния общ повествователен поток на световната литература.

В Нобеловата си реч полският поет Чеслав Милош казва, че за него патрон на емигрантите си остава Данте, но оттогава досега значително се е увеличиЛо количеството на Флоренциите. Историята не само на полската, но и на славянските литератури като цяло е белязана с многобройни емиграции, защото политическата история на славяните пък е белязана с много войни и робсТва: българската държава е била "разпусната" за цели пет века, по същото -време няма-ни. Сръбско, ни Хърватско, нито Чешко, а гордото полско кралство бива изтрито от карrата на Европа с помощта на Русия (чети Екатерина Велика), Прусия и Австро-Унгария за около сто и петдесет години. Да попаднеш в пределите на просветената Австро-Унгарска империя далеч не е толкова лошо, щом така или иначе ще е, но нашият късмет е балкански, той винаги е работил по-особено ... Изключително важния за по-късното славянско Просвещение деветнадесети· век българите прекарват в пределите на една империя, която вече се разлща и от християнски книги, просвета и учение въобще не се интересува, понеже голямата арабско-ислямска култура, създадена много по-рано и по други земи, не е има!Ла нищо общо с човешките маси,· изсипали се на Балканите. Всичко това ни е добре извее'qlо, припомняме си го, защото славянските емиграции- са епизоди от дълъг процес .. · ... Още ~огато полското кралство било разделено на три части през втората п~ ловина на осемнадесети век и така изкарало целият деветнадесети, то си имало същото добро геополитическо място, каквото си има днешна Полша. Имало си и могъща ренесансова култура, която поробителите не че не са опитвали да затрият (натискали поляците да ги русифицират и германизират и още как!), но поне след всяко въстание, което непримиримите поляци вдигнали, имало къде да бягат: в интернационалната столица Париж! След прочуюто Януарско въстание от 1831 г. в Париж се събрал цветът на поЛската интелигенция, за да изработи онзи изключителен подарък за европейската култура, наречен ВЕЛИК ПОЛСКИ РОМАНГИЗЬМ. Авторите са от "четата",:наречена по същия начин: ВЕЛИКА ПОЛСКА ЕМИГРАЦИЯ: Адам Мицкевич, Юлиуш Словацки, Зиrмунт Крашински, Циприан Камил Норвид. Акомпанимент: Фредерик Шопен. · Така поляците получаВат своя Париж, който играе важна роля в първата част на нашето изложение; а българите -своя Букурещ. По същото време сме имали и своя Цариград с българската патриаршия и с големите си просветители. Справка: "Българският Великден или страстите българскИ" на Тончо Жечев. Ирония на съдбата или историческа неизбежност? Нашите просветители в устата на Вълка?

The text sets out to examine the transformation of folklore and mythological family patterns in the literature of the Bulgarian national revival, concentrating its interest on the way different power and leadership models intertwine throughout this process. The attention is focused on the mechanisms of authority-display, arranged on several levels of power constructions. The first one considers family from an optimistic and utopian point of view. Family is interpreted as a hierarchical structure of subordinations which follow the model of Universal order. The conclusion is that through the sacred comprehension of marriage, through its interpretation as a secular correspondence of the sacred archetype, the matrimonial institution is accepted as an irrevocable stage of the personal development, as a compulsory element of everyone's socialization. The general perception is that relations in family are governed by love, affection, harmony and mutuality. Observing the general line of interpreting power simultaneously as authority, influence, arresting magnetism, on the one hand, and as domination, supremacy, oppression, tyranny, control, on the other, the text unfolds the next aspect of power-roles distribution in the family. The second part concentrates on the pragmatic and realistic uses of power. The attention is focused on the problem of the split symmetry - inequality in family relations. The turns start when the sacred archetype passes through all degrees of desacralization, when authority converts into a form of property - of one person over the other. The profane aspect of the male-female relations debases the "high" concepts and degrades the elevated values to a degree of general negation. The third part examines family as a manifestation of coercion, force, anger, violence and outrage. It turns out that the general moral standards and the noble rules of behaviour are not able to control the mighty world of savage selfishness; that culture and love are defeated and shattered by destructive instincts. The symbolic imagery of marriage is presented by a full-toned scale of evil. Family turns into a total collapse of the social contract.