мотива

В края на XIX и началото на ХХ в. обществено-политическата обстановка в България създава условия за възприемане на символизма от много наши пое ти. Въпреки че на Запад това направление е вече в своя залез, у нас през това време то завоюва голямо влияние. Поетите от тази епоха го възприемат по различен начин и в различна степен следват неговите канони в зависимост от своята индивидуалност, психическа нагласа, светоотношение, духовен заряд. Характерни образи в творчеството им стават смъртта, нощта, зимата, градините, гроздът, а водещи мотиви - бездомността, самотността, отчаянието, обезвереността и др. Обект на нашето изследване са две творби на поети, претърпели влиянието на символизма - П. К. Яворов и Димчо Дебелянов. Яворов е известен като духовен баща на това направление у нас - той поставя началото с програмното стихотворение „Песен на песента ми". През втория период от творчест вото си (в стихосбирката „Безсъници") Яворов е изцяло повлиян от символизма. Много от мотивите и образите на това направление възприема и Дебелянов, като ги пречупва през лирическата си натура. Не трябва обаче да се забравя, че нито единият, нито другият са го възприемали външно, като модна тенденция на епо хата. Символизмът с някои от характерните си постановки и настроения е съот ветствувал твърде много на техния вътрешен свят и на общата основа, която е имала тяхната реакция към действителността. А тази основа е: всеобщо разочарование от краха на революционните идеали след Освобождението и породе ното от това разочарование самовглъбяване на поетите, придвижването на съз нанието им от социалното, общественото към личното, субективното начало, към микросвета на отделната личност. Както Яворов, така и Дебелянов в много свои писма споделят дълбоката си покруса и отблъскване от следосвобожден ската действителност. Със засилването на разочарованието все повече се е за силвал и духовният им максимализъм и непримиримост. В едно свое писмо до приятеля си Пейо Гарвалов Яворов пише: „Тук всичко е заспало и - нито дежда от сън мъртвешки да можеш свестен човек разбуди!... Всичко, що е около ми, е тъй малодушно, тъй подло, тъй дребнаво, че човек неволно намразва жи вота си, неволно ръката се подига към челото и настойчиво някак си иска да пре къса нишката на този безцелен, омерзителен живот. ".

През 1903 г. в няколко последователни книжки на сп. „Мисъл се появява поредица от пет статии, озаглавени „Буда и будизмът". Автор на статиите е Михаил Арнаудов. В тази студия той запознава българските читатели с отдавна нашумелия във френската, немската и руската литература проблем за религията и културата на Изтока. Още в увода ученият показва проникновено причините за интереса към източния мистицизъм - песимистичната насоченост в развитието на европейската филсофска мисъл. ШОПЕНХАУЕР И ХАРТМАН, двамата най-видни представители на песимизма в XIX в., бяха дотолкова увлечени от философските и етическите възрения на бу дизма и на по-ранни философски течения в Индия (за изражение на които служат съчиненията, известни под името Упанишади), щото предсказваха бляскаво бъдеще на тия възрения, като смятаха, че те ще играят важна роля в преобразуването и в създаването на европей ската култура и в създаването на нови обществени идеали. "2 Закономерно е новите поколения да се взират в руините на отминали култури, да актуализират чужди философски системи и да раз познават сред тях черти от собствения си образ, отломъци от собствените догадки и въжделения, добили видимост чрез формите и багрите на древността. Европейският интерес към Изтока започва от епо хата на Просвещението. След първите преводи - на Упанишадите на латински от Дуперон и на Бхагавадгита на английски от Чарлз Уил кинс - първо системно представяне на индийските философски систе r. ми прави Х. Т. Колбрук през 1824 г. в своите „Есета върху филосо фията на индусите". В Германия първият ветеран на европейския интерес към Изтока е Хердер. От голямо значение е книгата на Фридрих Шлегел „За езика и мъдростта на индусите“, излязла през 1808 Шлегел за пръв път преподава индийска философия от университетската катедра. Настъпва онзи преврат в европейската мисъл, който води разширяване на културния хоризонт на европееца. Интересът към източната философия личи в трудовете на Шелинг, Хегел и преди всич ко на Шопенхауер. Философският песимизъм на XIX в. открива себе си мистиката на будизма и брахманизма.