Навлизането на мотива Нирвана в българската поезия от началото на века

През 1903 г. в няколко последователни книжки на сп. „Мисъл се появява поредица от пет статии, озаглавени „Буда и будизмът". Автор на статиите е Михаил Арнаудов. В тази студия той запознава българските читатели с отдавна нашумелия във френската, немската и руската литература проблем за религията и културата на Изтока. Още в увода ученият показва проникновено причините за интереса към източния мистицизъм - песимистичната насоченост в развитието на европейската филсофска мисъл. ШОПЕНХАУЕР И ХАРТМАН, двамата най-видни представители на песимизма в XIX в., бяха дотолкова увлечени от философските и етическите възрения на бу дизма и на по-ранни философски течения в Индия (за изражение на които служат съчиненията, известни под името Упанишади), щото предсказваха бляскаво бъдеще на тия възрения, като смятаха, че те ще играят важна роля в преобразуването и в създаването на европей ската култура и в създаването на нови обществени идеали. "2 Закономерно е новите поколения да се взират в руините на отминали култури, да актуализират чужди философски системи и да раз познават сред тях черти от собствения си образ, отломъци от собствените догадки и въжделения, добили видимост чрез формите и багрите на древността. Европейският интерес към Изтока започва от епо хата на Просвещението. След първите преводи - на Упанишадите на латински от Дуперон и на Бхагавадгита на английски от Чарлз Уил кинс - първо системно представяне на индийските философски систе r. ми прави Х. Т. Колбрук през 1824 г. в своите „Есета върху филосо фията на индусите". В Германия първият ветеран на европейския интерес към Изтока е Хердер. От голямо значение е книгата на Фридрих Шлегел „За езика и мъдростта на индусите“, излязла през 1808 Шлегел за пръв път преподава индийска философия от университетската катедра. Настъпва онзи преврат в европейската мисъл, който води разширяване на културния хоризонт на европееца. Интересът към източната философия личи в трудовете на Шелинг, Хегел и преди всич ко на Шопенхауер. Философският песимизъм на XIX в. открива себе си мистиката на будизма и брахманизма.