Евтим Евтимов

Трудно е да се определи с какво ни привлича истинската лирика. Дали това е полъх от необяснимата магия на словото; от срещите многоликите страни на действителността, претворени по законите на красотата, или са моментите на пределно откровение, които съпът ствуват всяка поезия; дали е кондензираността на чувството, полетът на мисълта, или съприкосновението с неизмеримите възможности на метафората, с нейното изключително и многостранно въздействие всичките тези неща, колкото и бегло щрихирани, представят някои от важните особености, с които се характеризира лириката. И както често се случва в изкуството - колкото по-различни таланти, толкова по-добре, независимо от общите белези. Няма съмнение - в неповто римата индивидуалност се крие тайната за въздействието на поезията и поетичното. Едно по-окрупнено делене съобразно с преобладаващия акцент ще ни доведе до извода, че почти винаги в историческото развитие на лириката съществуват поети на мисълта, както и поети на чувството, а така също и творци, в чиято палитра тези две начала взаимно се преливат, и т. н. Да се определят основните типове поезия, интелектуална или емоционална, вътре в които съществуват безброй възможности, почти колкото са истинските поети, езадача благодатна и нелека, задача, която чака винаги наново своите талантливи интерпретатори.