може

С какво може да се помогне на българите“ („Чем можно помочь болгарам") е един от най-интересните документи, запазени в архива на Любен Каравелов (Народна библиотека „Васил Коларов“, Български исторически архив, фонд № 2, архивна единица 21, л. 6-11). Това е докладна записка до Московския славянофилски благотворителен комитет, в която се излага подробна програма за създаването на белградски филиал на комитета. Текстът, написан от Каравелов, е поправен и допълнен от руския революционен демократ Иван Гаврилович Прижов. Така че документът разкрива и нови страни в сътрудничеството между двамата революционери. „Чем можно помочь бол гарам" е привличал неведнъж вниманието на изследвачите. Документът има вече две издания. Първото е на акад. Михаил Димитров в „Публицистиката на Любен Каравелов преди излизането на вестник „Свобода", С. 1957 г., стр. 622-625, второто на съвет ския учен Л. В. Воробьов в „Известия на Института за литература при БАН", кн. ІХ, 1960 г., стр. 275. Изданието на акад. М. Димитров отразява почти изключително текста на Каравелов. Наистина отбелязано е, че върху него има поправки от друго лице. Казано е също така, че според Л. В. Воробьов това лице е руският публицист И. Г. Прижов.

Четвърт век - това е, може да се каже, минутната стрелка на историята. Особено за народ като българския, чиято история и култура съществуват толкова отдавна. И наред с това последните двадесет и пет години са цяла епоха в общественото битие и съзнание на тоя народ, наситено с огромен и многообразен исторически опит. Стремежът да осмисли този опит, да разбере корените и значението му, е характерна черта на съвременната българска литература. Българските писатели със забележителна интензивност разработват драматичните събития от Септемврийското въстание 1923 година. За пръв път в Европа тогава пламват зарите на антифашистките боеве. Българският народ излиза на предните позиции на фронта, който имаше, както това се изяснява скоро, световно значение. Мащабът и историческият смисъл на тая борба ясно се чувствуват в епопеята на Георги Караславов „Обикновени хора“ и в „Иван Кондарев" на Емилиян Станев.

Едва ли има по-трудно обяснимо чудо във Вселената от човешкото въображение освен, разби ра се, самата Вселена. Всеобемно, то сякаш по свои си закони е способно да си представя и създава неща, които не съществуват в природата, а с това - и да се изравнява с нея по съзидателна мощ. Когато дивакът се убедил, че ръката му не е достатъчно дълга, за да нанася с изострения камък по-безопасно разстояние убийствени удари, той съобразил, че ако върже камъка на тоягата си, оръжието му ще стане по-могъщо от камъка и тоягата поотделно. Вижда го във въображението си, после го и прекопирва оттам. Така този пръв гений на човечеството се догажда за действието на лоста от първи род, създава и една несрещана в природата връзка, връзката между дървото и камъка. И цялата ни еволюция, за добро и за зло, тръгва в тази посока: да открива законите на природата и да ги впряга в несъществуващи по-рано, изгодни нам взаимоотношения. Вероятно това е накарало и един от най-знаещите хора на епохата ни, Алберт Айнщайн, да заяви, че: „Въображението по-важно от знанието, тъй като знанието винаги е ограничено. Въображението обхваща всичко e на света, стимулира прогреса и е източник на неговата еволюция." Когато на съвременния човек му поомръзнали другите играчки, той си измислил кубчето на Рубик с неговите 88 580 102 706 135 225 088 000 възможни комбинации, изчислени от теоретика на магическия куб Дейвид Сингмастър от Лондонската политехника. Опитайте се да произнесете числото и може би ще усетите до какви измерения се домогва нашият мозък. Но с какво бе потребна на хората тази гениално-идиотска играчка, та така взривно я обикнаха по света? С какво ни се отплаща, след като толкова ефикасно ни губи времето? Същите въпроси, донякъде и със същото основание биха могли да се отправят и към „научната фантастика", заляла планетата по подобен лавинообразен начин. Вярно, учените по-късно откриха някаква полза в кубчето на Рубик - да онагледяват пред ученици и студенти някои математически и физически теории, като теорията на групите, топологическите проблеми и др. Но... по-късно и тази полза съвсем не интересуваше милионите запалянковци, които до несвяст въртяха кубчето между пръстите си. А и фантастиката, струва ми се, човечеството си е създало от сходни неосъзнавани потребности - забавлявайки се, да упражнява рефлексите на ума си, да разширява границите на своето въображение. Създаде си я по тайнствените закони, от които се ражда всяка игра, и едва в наши дни почва да разсъждава дали тя не му носи някаква полза. Исторически никак не е дълъг пътят от каменната брадва с нейния прост утилитаризъм до кубчето на Рубик, но е път, извървян от човешкото въображение със скорост, каквато природата може би не познава другаде в своята еволюция. И е неизменно съпътствуван от фантастичното като изначален подстъп към познанието и като елемент в информационното общуване между хората - от фантастичните приказки край огъня в студената пещера, предназначени да стоплят и душите на слушателите, до модерния фантастичен роман, изграден върху последните прозрения и мечти на науката.