научни

Научното наследство на акад. Н. С. Державин (1877-1953) е огромно по обем иизвънредно разностранно по характера на изследванията и кръга на обхванатите въпроси. Н. С. Державин е учен с широк профил, учен с голяма ерудиция в различните области на знанието. От перото на Н. С. Державин са излезли ценни трудове по методика на преподаване руски език в средното училище, специални изследвания по история на рускага литература, по фолклора и етнографията на различни народи. Широтата и многообразието на неговите научни интереси в областта на славистиката, неговата научна дейност като историк и филолог, етнограф и фолклорист ни позволява да говорим за него като за един от основателите на съветската славистика.

В две заседания (на 15 и 22 ноември м. г.) на научния съвет при Института за литература бяха обсъдени трудовете за Славистичния конгрес на Емил Геор гиев - Общи закономерности в развитието на славянските литератури"; Кую Куев - Идеята за славянско единство в поезията на Петър Прерадович" и на Георги Димов - „Тра дициите на руската революционно-демократическа естетика във формирането и развитието на българската литературна критика". На заседанията присъствуваха повече от 30 научни работници, сътрудници и литературоведи, които взеха активно уча стие в разискванията. Двете обсъждания се председателствуваха от директора на Института за литература Георги Цанев По докладите за Славистичния конгрес се изказаха: Кр. Генов, Б. Ничев, П. Динеков, Л. Минкова, В. Смоховска-Петрова, Г. Вълчев, Ефрем Каранфилов, Ст. Каролев, Ил. Конев, Ив. Цветков, М. Николов, А. Тодоров и др. Накрая председателствуващият Г. Цанев обобщи изказванията. По доклада на Ем. Геор гиев той изтъкна, че авторът се е заловил с много трудна задача - да установи общи закономерности в развитието на славянските литератури и затова може би не е разрешил всички въпроси по темата. Нужно е Ем. Георгиев да заостри още повече вниманието си върху социалистическия реализъм и марксистиленинската методология, да изтгели на преден план специфичните закономерности в разви тието на славянските литератури, да изясни някои неточни положения, да се съкратят дългите цитати и авторът да се съобрази с бележките на изказалите се. По доклада на К. Куев председателству ващият отбеляза, че работата е актуална и интересна, наситена с материали из живота и творчеството на Петър Прерадович. Г. Цанев изказа мнението, че трудът би спечелил повече, ако е систематизиран по проблеми, но и в тоя си вид работата трябва да се сбие и стегне. Изтъкна се, че докладът на Георги Димов е правилно построен, убедителен, не се посочват само факти, а се разработват задълбочено въпросите за влиянието на руската революционно-демократическа естетика във формирането и развитието на българската литературна критика. Препоръча се на автора да направи някои допълнения.

На 16. І. т. г. в секцията по българска литература до Освобождението бяха обсъдени три работи: на Илия Конев - Христо Ботев в сръбската и хърватската литература, на Дочо Леков - Интересът на Каравелов към фолклора и етнографията на славянските народи, и на Стефка Таринска - Развитието на фейЛето на през епохата на Възраждането. Изказаха се: проф. П. Динеков, С. Баева, Д. Леков, Ст. Таринска, П. Тотев, Б. Ничев. Работата на Ил. Конев се оцени положително с оглед на интересната тема и нейната разработка. Като най-ценна бе посочена главата за влиянието на Ботевата поезия върху творчеството на хърватския поет Август Харамбашич. На автора бе препоръчано да внесе по-голяма системност и съразмерност в изложението и да увеличи анализирането на приме рите

В началото на този век известният физик Хаутерманс открива, че ядрените експлозии са източник на великата слънчева енергия. Това е едно гениално прозрение, което по-късно поражда невиждани резул тати в развитието на съвременните науки. Те дават основание на мнозина хора да нарекат времето, в което живеем, - атомен век". TOR Хаутерманс се връща в своите спомени към младостта си, когато достигал до извода на няколкогодишните си изследвания и размисли. И разказва за оня ден на радост от научното откритие, в който въображе нието бърже чертае нови перспективи и научни програми за работа, сякаш облято от слънчевия блясък, пораждащ нови надежди и воля за проникване в глъбините на природните тайни. „Но в същата вечер, продължава той, аз излязох да се разхождам с една прелестна девойка. Когато се смрачи и звездите, с цялото си великолепие, започнаха да се появяват една след друга, спътницата ми възкликна: „Как прекрасно светят, нали?" Аз изпъчих гърдите си и казах важно: „От вчера аз знам защо те светят." Но веднага ми стана ясно, че моето изявление никак не я трогна. Възможно бе, че просто не ми повярва. Но, струва ми се, че в този момент тя не изпитваше ни най-малък интерес към каквито и да било проблеми. "

На 7 октомври, т. г. Научният съвет при Института за литература обсъди труда на акад. Михаил Арнаудов „Из историята на Българската академия на науките. Българското книжовно дружество в Браила (1869- 1876)". В рецензиите си ст. н. сътрудник Георги Димов и Николай Тодоров дават утвърди телна оценка на труда, като посочват подробно неговите достойнства и същевременно правят някои препоръки за подобряването му. В рецензията си Георги Димов изтъква каква задача си епоставил авторът на тру да - да изследва дългогодишния процес на съзряване на идеята за организиране на един научен център, в резултат на който се създава Книжовното дружество в Браила. В труда е проследена дейността на този културен център за един определен период - до 1876 г., когато то фактически престава да съществува, а дейността му бива възобновена след Освобождението при други обществено-исторически и културни условия. На твърде широк план и при използу ване на богат фактически материал акад. М. Арнаудов се спира на усилията на българите за самостоятелен просветен и научно-културен живот от началото на 19 век и по такъв начин изложението на много места се превръща в история за развитието изобщо на духовния живот през Възраждането. Широката ерудираност на автора му е позволила да изгради изследването си на срав нително-историческа основа - той запознава читателя с подобни явления в съседни и по-далечни страни, които са могли да послужат като пример на нашите възрож денски дейци. Вещ познавач на онази епоха, авторът свободно борави с историческите извори, изнася материали от различно естество, почерпени от периодичния печат, от кореспонденции, от общокнижовни и литературни трудове или от предишни изследвания. Така читателят има възможност да види как идеята за организиране на специални общества или центрове със задача да работят за издигането на българската просвета, образование, култура и т. н. се подема от едни или други дейци, какво съдържание се влага в нея, в каква конкретна форма те искат да осъществяват ро долюбивите си начинания. Авторът разглежда културно-просветните явления на фона на обществената действителност. Обстойно са изложени трудностите, които съпътствуват реализирането на това дело. Правдиви мисли са изказани и за борбата между двете течения в емиграцията.

На две последователни заседания Науч ният съвет на Института за литература при БАН обсъди и прие за печат труда на Васил Колевски „Патосът на Октомври“, посветен на 50-годишнината от Великата октомврий ска социалистическа революция. В своята рецензия Ангел Тодоров подчерта значимостта на темата, даде положи телна оценка на труда и направи извода, че влиянието на съветската литература върху българската е една дълбока закономерност за активизирането и развитието на цялата наша култура и литература. От тази позиция авторът разглежда и въпроса за отражението и приемането на съветската литература в българските прогресивни периодични литературни издания от 1917 до 1944 година. Ангел Тодоров направи кратък обзор на застъпения в книгата материал, подчерта неговата широта, систематизация и оценка от съвременно научно гледище. Той охарактеризира изследването като сериозно и компетентно написано. Направи и някои критични бележки.

На 15 октомври т. г. научният съвет при Института за литература обсъди труда на проф. Куйо Куев „Азбучната молитва в славянските литератури". В рецензията на акад. Петър Динеков се подчертава сериозността на задачите, които си поставя това изследване: да се реши сложният въпрос за авторството на творбата, да се издирят нови преписи, да се подготви реконструиран текст, приближаващ се максимално до оригиналния текст, да се направи научно из- дание на всички познати преписи. Подчер тава се голямата заслуга на проф. Куев за издирването от 1960 г. насам на голям брой нови преписи. Трудът е разделен на две части: изследване на творбата и публикация на всички 32 преписа. След като се спря на всички засегнати в изследването проблеми, рецензентът подчерта: „Пред нас е едно сериозно, богато аргументирано изследване на важна творба от старата българска литература. Проучването е направено 166 компетентно, в спорните въпроси се навлиза сигурно и с категорична яснота, проблемите се решават върху основата на богата аргу ментация и с необходимата научна осведо меност. " В изказванията на Лиляна Грашева, Стефан Кожухаров, Дора Мирчева се изтъкнаха качествата на труда, направиха се препоръки и бележки. След това научният съвет прие за печат ръкописа.

Един сборник с изследвания на млади литературоведи сам по себе си несъмнено е интересно явление, защото освен пред става за предпочитанията на младите в литературната наука ни дава и ориен тация за равнището на подготовката им. Това породи и у мене желанието да се запозная с него и да изразя писмено впечатленията си от общуването с работите на младите. Старобългарската литература е застъ пена в сборника с „Житието на Никола Софийски в развитието на старобългар ската литература" от Сергей Райчинов и проблемната статия на Димитринка Ди митрова „Темата за произхода на злото в старобългарската апокрифна литература". Към тази епоха и пак за житийния жанр, но в сръбската литература се от нася работата на Елена Томова „Жития та на Стефан Неман - жанрови особе ности и взаимоотношения с фолклора", с която се открива сборникът. Сергей Райчинов се е спрял на житие то на Никола Софийски най-вече поради неговата завършителна роля в развоя на жанра. Чрез това житие става окончателно изграждането на единната жанрова форма на пространното житие, независеща вече от типа светец" (с. 49). Ученият се спира и на приноса и житий ното майсторство на Матей Граматик. Елена Томова разглежда сравнително двете жития на Стефан Неман и стига До извода, че докато житието от Сава Неманич носи черти, характерни за мо нашеския тип житие, то от Стефан Първовенчани се отнася към княжеския тип житие. Сложно е взаимоотношението на житията със сръбския фолклор. При тях ното създаване влиянието идва от сръб ските епически песни, предания и леген ди, а по-късно самите жития оказват въздействие върху народното творчество. В което започват да проникват мотиви от тях. Мисля, че това произтича естествено от нарасналата роля на писаното религиозно слово и същевременно свиде телствува за проникването на агиограф ската литература и сред народните маси. Димитринка Димитрова е проучила въ проса за произхода на злото в апокрифната ни литература, който е в тясна връзка с представата за отпадането на ангела. Изследователката прилага в своя анализ един трикомпонентен модел, вклю чващ субординираните термини ситуа ция", ситуативна единица" и елемент на ситуативна единица". В резултат на своя анализ Димитрова стига до убеж дението, че в отношението на среднове ковния човек към въпроса за произхода на злото проличава смесване на опре делени юдео-християнски представи с местната езическа традиция" (с. 40). Две работи са на теми от среднове ковната ни литература. Анисава Милтенова се спира на едно от най-значителните явления през XV-XVII в. в южносла вянската книжнина - сборниците със смесено съдържание. Като осветлява богатото им съдържание и жанровата им пъстрота, литературоведката с право ги свързва с функцията им на „народни учителни книги (к. м., Г. Г.), предназ начени да просвещават и възпитават слу шателите" (с. 66). Именно тази им функ ция внася в тях единство въпреки раз- нообразието. А техният облик несъмнено се обуславя до голяма степен и от ситуацията на робството, в която те тряб ва да задоволяват комплекс от разно- родни книжовни потребности - практико-познавателни, художествени, развлека телни и пр.

На 7 юни 1988 г. в Профсъюзния дом на културата „М. Станев" в Стара Загора бе проведена юбилейна научна сесия, посветена на революционното и творческото дело на Христо Ботев. Тя бе организирана от Дружеството на филолозите българисти, Института за литература при БАН, Софийския университет „Кл. Охридски" и Комисията за духовно развитие при Областния съвет - Стара Загора.

За историците на културата и литературата на Българското възраждане 1989 г. е белязана с не един юбилей на дейци на епохата. Навършиха се кръгли годишнини от рождението или смъртта на Нещо Бончев, Райко Жинзифов, Ил. Р. Бльсков, Софроний Врачански. Сред юбилярите са и Юрий Ив. Венелин и Васил Евст. Априлов - двама дей ци, свързани не само с лично познанство, но и с ролята си на посредници между две национални славянски култури - българската и руската. Старата традиция - за чествуване на юбилярите - и този път беше спазена. Традиция, чийто вътрешен смисъл е не само и не толкова напомнянето и изравянето на реликви от миналото, а съотнасянето му със съвремието и активизиране на настоящето. Традиция, чийто резултат често пъти е преоткриване на НОВОТО в старите томове И АКТУАЛНОТО в позабравените идеи и усилия на предците. Подобен бе резултатът и от проведените две международни научни конференции по повод 150-годишнината от смъртта на Юрий Ив. Вене лин и 200-годишнината от рождението на Васил Априлов. Поставено в контекста на собственото му време, делото на двамата възрожденци бе видяно на широкия фон на общоевропейската културна история и мисъл. Оценките на съвременници и след ходници за книжовното им наследство - резервирани или суперлативни, едностранчиви или научно задълбочени - не бяха самоцелно отразени. Те трябваше да провокират или доуточнят някои съ временни научни постановки. На 6 септември 1989 г. в Софийския университет „Климент Охридски" се проведе научната се сия, посветена на делото на Ю. Венелин. Организатори бяха Институтът за литература и Центърът за българистика при БАН. Сесията откри директорът на Института за литература проф. д-р Боян Ни чев. Той очерта накратко заслугите на юбиляря за изграждането на българската национална култура и пожела ползотворна работа на участниците в конференцията.

Полувековенюбилей на един научен институт добър повод да се види какво всъщностса успели да свършат за обществотохората, които са работили него. Вярно е, че условиятабяха тежки, над главите на всинца виснеха непрестанни идеологически ограничения. Академичните традиции обаче донякъде смекчаваха строгите партийни изисквания. Те бяха значително по-жестоки към колегите литературнитеиздания издателствата. Не съм бил Институтаот неговотоосноваване затовамоите страници не са отчет. Прекрачих прага на "Витошка" 39 (тогавашната квартира на Института) едва през декември 1969 г. като уредник на сп. "Литературна мисъл", издание на Института. След една скандална дискусия за съвременната поезия списанието през 1975 бях отстранен преназначен като специалист. Тогава се включих пряко работата. Мога да разказвам за последните 20 от тези общо 50 години живот на Института. Според мен смисъл на съществованието на подобно научно учреждение дават преди висчко колективните изследвания. Своите лични книги всеки може да си ги пише сам къщи. нашият Институт създал достатъчно значителни трудове, за да не се срамува на рождения еи ден. Преди да вляза това научно обll~ежитие, там вече са били написани издадени томовете на "История на българската литература". Може да имат куп кусури тези обемисти жълти книги, но години наред те бяха IIОЧТИ единственопомаГaJIО за студенти ученици. Сектантството при подбор на автори проблеми тях значително смекчено сравнение писанията на мнозина автори от онова време. По мое време се осъществи подготовката на тритомния "Речник на българската литература". Първият том бил готов няколко години преди моето идване. Всички разказваха каква всеотдайност работил върху него покойният вече Минко Николов. И, разбира се, не само той. Томът обхващал стотици страници. Но... Както винаги I-IаС при значително дело ще стане някакъв сакатлък. Грамадната папка ръкописа изчезнала от нечие бюро Института. Копия имало само от няколко статии. Наложило се да бъдат писани наново от колегите. момента на моето влизане Института томът отново бе готов.