ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 3-28

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Първият период от творчеството на А. Геров обхваща втората половина на 30-те началото на 40-те години. През 1934-1935 година се появяват, както свидетелства Б. Кунчев, първите му юношески стихотворения, някои от които печатани в перио диката". През 30-те години Геров е член на редакцията на в. „Ученически подем" "Звън" - ученически издания, където работи в средата на В. Петров, Б. Райнов, А. Вутимски; през 1938 г. участвува в сб. „Праг“, където са поместени и стихове Вутимски. През това време той печати в много издания: в. „Час“, „Литературен глас", сп. „Златорог“, „Българска мисъл“, „Светлоструй", а през 40-те години и във в. „Ли тературен живот“, „Литературен ек“, „Литературни новини“, „Млад кооператор" и др. От Един от представителите на поколението поети от 40-те години, А. Геров, влиза в поезията със свой оригинален глас, дава своя насока на някои от основните естетиче чески и художествени тенденции на това поколение. В някои от тези ранни сти хотворения се чувствува още несигурност, усещат се влияния от стиховете на Вутимски, В. Петров и др. (някои от които представляват общи черти и мотиви на поколението), но още тогава той пише стихотворения като „Земя“, „Път“, „Улица Шипка“, „Приятел“, „Рибар" (последното безспорно е оказало влияние върху стихо творението на В. Ханчев „Изтегляне на мрежите") и др., които показват, че още през тези години се очертават основните тенденции в творчеството на Геров с най-хубавите черти на неговата поезия.
    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Александър, Геров, поет, нравственото, философското, неспокойствие
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 152-166

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Rce по-често в края на ХХ веr си задаваме въпроса: Как ще завърши, с какво бе изпълнен и какво ще ни донесе? И по традиционно специфичния начин на човешкото мислене ще се обърнем, ще се "върнем" в неговото начало. за да се опитаме да "осмислим" и края. Смятаме този въпрос за достатъчно сериозен, за да потърсим отговора във философско-човешкия му смисъл. А в такъв аспект въпросът ни конкретно ще бъде: "Какъв е човекът на ХХ век?" Ясно си даваме сметка за безкрайността на отговорите и измеренията му. Всъщност още отдавна Дж. Бруно изказва една успокоителна и в същото време твърде обезпокоителна сентенция за човека въобще. "Човекът е това, което може да бъде, но никога не е това, което може да бъде." В перспективата на безперспективно стта или в беэперспективността на перспективата, съдържаща се в тази мисъJI, ще се помъчим да потърсим отговора на въпроса, какъв е човекът в начал01о на ХХ век, и то в неговия литературен "зародиш", а именно 13 творчеството на Ф. М. Достоевски. Всеизвестна е тезата, че Достоевсни полага "началото на всички начала" на съвременната литература на ХХ век. Следователно той прави едно "изпреварващо фиксиране" на ней-същностните характеристики на човека на ХХ век. Н. Бердяев пише: "Достоевски е направил велико откритие за човека и от него се започва нова ера във вътрешната история на човека. След него човекът вече не е това, което е бил до него .. Само Ницше и Киркегор могат да разделят с Достоевски славата на начинатели на новата епоха ... "2 Достоевски "внася" нови духовни измерения, които коренно променят светоусещането на човека. В самото начало на литературната си дейност в едно писмо Достоевски пише: "Човекът е тайна. Тн трябва да бъде разгадана и ако я разгадаваш цял живот, не казвай, че си загубил времето си; аз се занимавам с тази тайна, понеже искам да бъде човек."3 На 18 години Достоевски заявява своето принципно ново отношение към човеи а и към смисъла на неговите занимания. В това изявление е 3аложена и е началото на тотална промяна в мисденето и чувствуването на човека, в представата му за истинност. Годината е 1839.

    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: някои, метаморфози, нравственото, творчеството, Достоевски
Subscribe to нравственото