Одисей

В краткия период на победа и разочарование от победата в борбата за духовна независимост, между 1870 и 1873 г., Петко Славейков написа три поетически произведения, които станаха венец ва неговото поетическо дело - Не пей ми се“, „Жестокостта ми се сломи“ и „Изворът на Белоногата". През тези години той е писал и други стихове, но те повтарят познатите дотогава мотиви в неговата поезия, не носят ослепителната новота на поменатите както по дух, така и по израз.

„Аз чукам на вратата“ излезе в Лондон през 1939 г., слагайки началото на знаменитата многотомна автобиографична епопея, с която Шон О'Кейси увенча полувековното си творчество като писател-комунист. Именно с тазкнига О'Кейси оправда своето прозвище пред буржоазната критика на „Съз дател на най-грандиозната проза на английски език за века“ и „най-значителния драматург, който се е появил в Европа след смъртта на Стриндберг“ (Брук Аткинсън от „Ню Йорк таймс"); комплиментите на либералите: „Ирландски Достоевски“ (Ийтс); „създател на новата драма на низините... човекът, твърдо застанал на поста си“ (Дж. Б. Шоу) и определенията на марксическата кри тика в Англия и Съветския съюз: „писател-борец, служещ с целия си талант на народа“, „проникновен хуманист“ („Дейли Уъркър“, 10. VII. 1952 г.), „Изключителен майстор на словото“, „истински народен художник" (Исто рия на английската литература, т. III, стр. 646), „един от най-забележителните творци на съвременността" (Балашов, „Аз чукам на вратата“, Москва, 1957, стр. 20).

Новата книга на Тончо Жечев Митът за Одисей" изглежда добре опреде лена като поредица от есета, като сво бодно слово без теоретична претенция. И все пак какъв е характерът на тези есе та, дали само абстрактно-моралистичен и философски като на „Митът за Сизиф" на Камю, вдъхновил негативно „Ми тът за Одисей "? При настояването на автора, че на литературата се гледа се риозно само когато животът не се отде ля от нея, читателят с право се пита да не би именно във формата на подобни есета да се решават по-сериозно някои литературнотеоретически задачи. Ако съ временният литературоведски труд гледа на литературата специализирано, а ли тературата никога не е само нещо в се бе си, а винаги и отношение към друго, което не е литература, ясно е, че при размитите очертания на това друго, на ричано за улеснение живот, тъкмо свое волното есе постига по-съответно тази скрита страна на литературата. А от то ва следва, че като допълва със своя сво боден език строгите и често стерилни жестове на обичайното литературно изследване, есето може да свърши добра работа на литературоведа. Несъмнено поредицата есеистични ски ци в новата книга на Тончо Жечев поема и литературоведски значения, щом като проблемът е да се погледне на ли тературата нелитературно, в отношение да се прехвърли мост между нашето и чуждото, между личния опит на пише щия и света на културата, между настоящето и миналото, мост, за какъвто слу жи най-добре самата литература. Тъй че и без заявена теоретична претенция „Митът за Одисей" няма как да не бъде с теоретични последствия. На теорията при надлежи и крайтеоретичното слово, кое то я пази от склерозиране. Четейки „Митът за Одисей", осъзна вам, че съм останал незасегнат от „Оди сея", независимо че толкова години работя професионално с Омировата поема. Същевременно се замислям за засягане то. Питам се какво от античната лите ратура е усвоено у нас в България. В последните двадесет години натрупахме толкова преводи. Как въздействуват и дали са преведени добре? Сложен въп рос, а и процес, в който решаваща ду ма има взаимодействието между таланта на преводачите и засегнатостта на изискващата читателска публика. Под засягане разбирам нещо широко - найвече личното усвояване на идеи, за каквито имаме пример в новата книга на Тончо Жечев. Между другото нейният сега действуващ Одисей изпробва при ложимостта на античния. Защото от ед на гледна точка „Митът за Одисей" продължава да е свързан с Омировата „Оди сея". Той я превежда идейно, осигурява и днешно българско битие, а оттук ни прави по-взискателни към езиковия пре вод на древната поема. Нищо чудно да стане необходимо да бъде преведена от ново, по адекватно и същевременно по- български.