опыта

След като знаменитата „История на славянския език и литература по всички наречия" (1826) от П. Й. Шафарик постави начало на съвместното изучаване на славянската словесност, вече век и половина поредицата историографии предста вя не само литературния процес на славянските народи, но и методологията на неговото отразяване. Романтическата славистика се насочи към феномена славянски литератури посредством етноезиковите методи, позитивистичната - чрез контактологическите, а историографите от 20-те години на нашия век - чрез типологическите. Марксическият сравнително исторически метод пре достави възможности за всестранно осветляване на литературния процес, но на практика в рамките на неговата комплексност почти винаги доминира някой от традиционните подходи. Едновременно със забелязващото се преориентиране от историографски към теоретични и методологически разработки, от описание на явлението към разкриването на неговата същност, в най-новите изследвания се наблюдава и преосмисляне на вече използуваните методи.