ораторското

Похвалните слова и функционално сближените с тях жития на Евтимий Търновски принадлежат към емоционално-експресивния тържествен род на ораторската реч. Предварително оформени в писмен вид, те са предназначени да се произнасят и слушат в рамките на храмови празници и манастирски събрания. Когато написаните думи се превръщат в звучащо слово, нараства и въздействието върху възприемателя, както е разбирал това още Исократ: „За мен остана скрито колко по-голяма убеждаваща сила притежават произнесяните речи в сравнение с речите, предназначени за четене“ В средновековния храмов синтез на изкуствата интонационната атмосфера убеждава не толкова със сухотата на логическите разсъждения, а с емоционалната си хипноза, която просълзява, умилява и омиротворява чрез възвишени песнопения и чрез благоговейния глас на проповедника. За него емоционалната власт над човека е върховната му задача като свещенослужител. И в този смисъл неслучайно Л. Фойербах застава зад хиперболизираното си твърдение, че сърцето е „същността на религията“; той е убеден, че мирогледните ценности и дълбините на историческите движения проникват в съзнанието само след като пронижат сърцето на човека.