Пеньо

В редакцията се получи писмо от др. Пеньо Русев, в което се казва: Позволявам си да обърна внимание на следното: 1. Като разглежда разказа „Андрешко", на стр. 51 (кн. 5, 1960 на сп. „Литературна мисъл") М. Драгостинова пише, че в моята книга „Творчеството на Елин елин до Балканската война" се проявявала една методология, която търси да обвър же тясно образа с някакъв действителен прототип"; че според мене стихийният бунтар Андрешко е член на Земеделския съюз" и че проучвайки и наблюдавайки живота и дейността на тази организация, Елин Пелин е открил своя герой именно в нейните редове". Като ми натрапва и приписва всичко това, М. Драгостинова заключава: „Та кова автоматическо прилагане на историческите факти ще ни доведе до един напълно емпиричен подстъп към литературните явления“. В моята книга няма приписваните ми от М. Драгостинова изказвания. Обрат но, в нея аз пиша: въпросът дали Андрешко принадлежи към земеделците или со циалистите трябва да бъде отнесен в кръга на гаданията" (стр. 114-115). Нещо повече - аз твърдя, че „не е от значение" дали ще отнесемАндрешко към земеделците или социалистите от онова време.

По някаква нелепа и обидна привичка ние живите обикновено се разминаваме, без да погледнем по-дълбоко в очите си, без да се замислим, че върху челото на всеки от нас грее една невидима звезда. Едва като загубим близкия човек, ние осъзнаваме каква пустота е зейнала край нас, която никога няма да се запълни. Сигурно за това един френски автор бе писал, че светът на нашите мъртви е по-богат от света на живите. Още по-странна е съдбата на поетите. Приживе хората често съжителствуват с тях, без да разпознаят същинските им черти. Дори в клишираните измерения на всекидневието техните особености изглеждат като смешни чудатости. Отиде ли си обаче истински поет, образът му изведнъж придобива друго озарение. Даже малките негови странности получа ват значимост и всяка негова прищявка носи тайнствен смисъл. Тогава всички любопитствуват да разгадаят „загадката".

Проф. д-р Пеньо Русев работи на научното поприще цели 45 години. От първата си научна публикация през 1937 г. до сетния си дъх през 1982 г. той се труди активно и остави значително научноизследователско дело. То включва 260 заглавия на книги, монографии, студии, статии, рецензии, които могат да се систематизират в няколко направления: опе ративна критика, история и теория на литературата, сравнително литературознание, пси хология на художественото творчество и на художественото възприемане, теория на информацията. Във всяка една от тези сфери на науката проф. Русев прави свой съществен влог, отличаващ се с оригиналност и задълбо ченост. Многопосочността на неговите науч ни занимания не накърнява проникновеното третиране на изследваните от него проблеми. С еднаква вещина той работи и в областта на литературната история, и в областта на психологията на художественото творчество. Неговите най-значителни приноси са тъкмо в тези две области на науката. По-странични те му занимания с литературна критика и тео рия на информацията само допълват и обогатяват основните му научни трудове. Именно те го нареждат сред учените литературоведи, допринесли за развитието и издигането на българската литературна наука. Доминиращо направление в цялостната научноизследователска дейност на проф. П. Русев е историята на българската литература. Интересите и проучванията му в тази насока са не само най-дълготрайните, но и най-плодоносните, защото многовековното развитие на родната литература предоставя на учения многообразен материал за работа и възможност за широко разгръщане на науч ноизследователските способности. Литератур ната история отговаря в най-голяма степен на творческия натюрел на проф. Русев, тъй като у него преобладава подчертан стремеж към издирване, събиране и осмисляне на историко-литературните факти и явления, склон ност към интерпретацията им в тяхната вза имовръзка, способност да се видят и оценят те както в рамките на конкретните общественополитически и културно-исторически условия, 110 които са ги родили, така и в развитието на литературния процес през вековете. За лите ратурния историк П. Русев е характерно насочването предимно към непроучени или недостатъчно изследвани въпроси от историята на българската литература, към писатели и творби, които трасират пътя на нейното развитие. И още една присъща само нему чер та - широкия диапазон на историко-литературните му интереси и занимания. Той е от малцината наши учени, които с еднакъв успех изследват и старата, и новата българска литература. Трудно е да се каже кой от двата дяла в хилядолетното развитие на българската литература се радва на по-голямата му любов и предпочитания като изследвач. Важ ното е, че в разработването и на старобълга ристичните, и на новобългаристичните лите ратурни проблеми проф. Русев прави свой съществен принос, отличаващ се с оригиналност в подхода и трактовката на фактите и явленията, със задълбоченост и последователност на научните тези, с методологическа правомерност и принципна взискателност.

„Малко преди да умра" - това е израз, който означава: ти никога няма да кажеш. В Димитровград имах един чорлав приятел. Пишеше стихове. Казваше се Пеньо Пенев. Беше симпатичен човек, но се държеше странно за представите на хората по онова време и тогава те го отбягваха, и по-точно - отбягваха го традиционалистите. Групичка бяхме. В нея аз бях „аристократът", тъй като по онова време работех като окръжен кореспондент на вестник „Народна младеж" за Хасковски окръг и получавах заплата - колкото да не гладувам. Можете да си представите членовете на групичката. Бяхме от онези коне, които не се хранеха на ясли. И какво му беше „странното на поета Пеньо Пенев? Не познаваше мълчанието. И не отлагаше да каже истината! Твърдя това, защото заедно сме делили не само парчето хляб, ами си казвахме един на друг по нещо. Пеньо нито можеше да мълчи дълго, нито можеше да стои бездействен. Говореше така, сякаш му оставаха да живее още четиридесет и осем часа. И сега си мисля, че всъщност това е идеята на цялата тази история, която разказвам: човек в обществото наистина трябва да се държи така, като че ли му остават много малко часове да присъствува на този свят. Българският народ винаги е уважавал съвестните, трудолюбиви и честни хора, а това са тези, които не мълчат поради страх или поради някаква тънка сметка. Въздържаните хора са за уважение, а тези дето се спотайват, когато никой не ги кара да правят това, са просто смешни хора! Българският поет Пеньо Пенев беше страшно сериозен човек! И аз съм българин! Имал съм многобройни познанства и мога да кажа, че досега съм срещал малко сериозни хора като Пеньо Пенев. И не мога да разбера пияниците по ресторантите, които смятат Пеньо Пенев за свой човек! Може би алкохолът ги кара да мислят така, Ще използувам случая да разкажа няколко любопитни подробности за безсмъртния български поет. Като казвам „И аз съм българин" - улавям се,че правя това несъзнателно, защото като мисля сега за поета, спомням си времето, когато той ми чете свое писмо до българския поет Георги Джагаров. В него Пеньо Пенев пишеше: „И аз съм поет!" По това време и Джагаров „плачеше над белия лист" - върху пейката в една градска градинка. Не мълчеше, плачеше на глас! И не криеше сълзите си! Г. Джагаров внушаваше доверие. И за да не забравя - тук искам да кажа една мисъл за обще ственика, на която отдавна търся място: този общественик, който помага на едно талантливо дело да живее, остава заедно с него. B Усещах влиянието на моя приятел Пеньо Пенев върху себе си, още докато беше жив. Странству вайки по света, колко пъти съм си повтарял: „Човекът е човек тогава, когато е на път! - и в прекия и преносния смисъл на думата, както в действителност мислише поетът. Или- — „. . „Всеки своя пътека си има!" Но и аз пазя някаква тайна в душата си от онова време с Пеньо Пенев. Питам се: в земята ли да я закопая? Деляхме залъка хляб за известно време и сме пили вино от една чаша. Знаехме тай ните си, но тогава, колкото и да разбирах, че другарувах с поет, все пак Пеньо още не беше Пеньо Пенев. Той сега е национално богатство и принадлежи на всички. Имам ли право да мълча? Този подозрите лен народ и досега не се е успокоил да търси убиец! Водят се спорове за причините на смъртта му това според мен е реално, защото зная всъщност как стоят нещата.