План

В секцията по теория на ли - тературата при Института за българска литература бе обсъден трудът на младши научен сътрудник Атанас Натев - Цел или самоцелност на изкуството? (критически наблюдения върху неокантианската естетика в България). Авторът е посветил труда си на проблема за проникването на неокантианската естетика в България - разглежда тру довете на нейните привърженици и резултата от тяхната дейност. Трудът е разделен на седем глави: Теоретическите зигзаги на една теза; Психологистичният оброк на естетиката; Цел или обществена безцелност на изкуството; Специфичната цел - обществено оправдание на изкуството; Тенденция и тенденциозност на изкуството; Прокуденото познание и Естетическата наслада и изкуството. Възловата глава е четвъртата, която съдържа естетическото кредо на автора - в нея той се стреми да даде научно оправдание на тезата си за спецификата на изкуството. Според Натев спецификата на изкуството (казано в най-общ план) идва не от предмета, не от обекта, а от особена общест вено-социалната потребност. Художе ствените образи след съответно опредме тяване могат да станат изкуство, само ако добият общественост, ако влязат в социално обръщение.

Медицинското тълкуване на катарзиса представлява едно от съществуващите съвременни схващания за Аристотеловия възглед върху трагедията, отразен в съ чинението „За поетическото изкуство" - преди всичко в неговата шеста глава. най-представителен застъпник на това схващане е смятан класическият филолог от ХІХ в. Якоб Бернайс. Освен това съществуват и други интерпретации на Аристотеловото определение за трагедията от „Поетиката", най-важните от които морално-дидактическата от Лесинг, естетическата от Гьоте, религиозната от Сто issant, интелектуалистичната от Haupt, Goldena, философско-психологическата от сa: Ничева и ноологическата от Лосев. Досега не е било достатъчно последователно изтъквано, че медицинското тълку ване на катарзиса съвпада с изразявани още преди Аристотел виждания за въздей ствието на трагедията и на словото. Освен това има автори, които още преди Бернайс споменават бегло или загатват възможността за разрешаване на проблема около неясното Аристотелово определение за трагедията в медицински аспект. Тези схва щания, които подготвят нашумялата медицинска интерпретация на Бернайс, са центъра на нашето внимание. Ще привлечем също и един Ксенофанов фрагмент - той може да представлява интерес за всеки, който се занимава с този многовековен, ала все още дискутиран въпрос. В Според твърдението на Платон между философията и поезията съществува враж да от древни времена. Знаем, че в резултат на тази вражда се появява на бял свят литературната теория, чиято първа задача била да защитава теоретически и логи чески правото на художествената литература да съществува. Аристотеловата „Пое тика" е първият в цялост запазен представител на античната литературна теория. За състоянието на литературната теория и критика преди Аристотел имаме откъслеч на представа. Ксенофан и Хераклит в началото на V в. пр. н. е. разглеждат поезията откъм нейното съдържание и морално въздействие върху слушателя, а софистите към края на същия век наблягат главно върху формата и стила. Единствено поети като Пиндар и Аристофан отделят внимание и на двата й аспекта.