Португалия

„Идеологическата борба в литературите на западните капиталистически страни. Съв ременен стап - под това заглавие редакция та на списанието дава обширна информация за състоялата се през юни т. г. научна конференция, организирана от Института за световна литература (ИМЛИ), в която са взели участие и сътрудници от Института за САЩ и Канада към АН на СССР, Инсти тута по изкуствознание към Министерството на културата на СССР, Госкино на СССР. На конференцията са разгледани широк кръг въпроси, свързани с извънредно актуалната тема: идеологическата борба и западната култура. В информацията се изтъква, че и докладчиците, и участниците с изказвания не са могли да направят един напълно изчерпателен преглед на процесите, стълкновенията и противоречията, които характеризират идеологическата, духовната атмосфера на капиталистическите страни през последното десетилетие. Посочени са само определени тенденции на идеологическата борба, които обаче са толкова характерни и показателни, че дават възможност да се изгради ясна пред става за състоянието на нещата на един от най-важните участъци на идеологическия фронт. Конференцията е била открита от П. Палиевски, който във встъпителното си слово е подчертал важността и актуалността на темата, поставена за обсъждане на конференцията. Доклад на тема „Спецификата на идеоло гическата борба на съвременния етап е изнесен от И. Млечина - в него е изтъкната безпрецедентната по своите мащаби и необузданост психологическа война, която се води против Съветския съюз и социалистическите страни и в значителна степен се разгръща именно в областта на литературата и изкуството, които са мощни средства за въздействие върху умовете и сърцата на хората. И. Млечина се спира в доклада си на поддържаната с всички сили и средства те ория за еднаквата отговорност" за нараства щата опасност от ядрена война на САЩ и... Съветския съюз. Идеята за еднаква отговорност", за „съветската военна заплаха" е подета охотно от буржоазната пропаганда и за съжаление - изтъква Млечина - оказва влияние и върху някои представители на западната интелигенция, особено когато се проявява в идеите на европоцентризма, украсена с външни белези на обективност. Най-важна черта на идеологическата борба на съвременния етап според доклада на И. Млечина, е задълбочаването на поляри зацията, засилването на противоречията сред западната интелигенция, което намира израз, от една страна, в подема на неоконсервативни настроения, а, от друга - в търсене на алтернативни решения. В доклада на Млечина са посочени редица други явления, разгледани са отделни книги иантологии, в които намира отражение духът на мистицизъм и ирационализъм, отбелязан е подемът на така наречената „Хитлерова вълна", Хитлер е представен като герой на много филми, романи, пиеси, мюзикъли, и то не само в ГФР, но и в други страни в Западна Европа.

В разглежданата книжка на сп., Зин унд форм"- издание на Академията на изкуствата в ГДР - е отбелязана стогодишнината от рождението на Георг Лукач, като се публикува неотпечатваната досега в ГДР статия на философа „За аристократичния и демократичния светоглед", написана през 1946 г. В тази своя работа Лукач разглежда ситуа цията, в която се намира човечеството непосред ствено след края на Втората световна война. Той посочва, че макар военната мощ на фашизма да е унищожена, неговото политическо, орга низационно и преди всичко идеологическо разгромяване се извършва много по-бавно и потрудно, отколкото мнозина си мислят. Лукач смята, че фашизмът в никакъв случай не е исторически изолирано болестно явление, не е някакво внезапно нахлуване на варварството в европей ската цивилизация. Фашизмът като светоглед е по-скоро кулминация на онези гносеологическоирационалистични и социално-аристократически теории, които от много десетилетия играят водеща роля в официалната и неофициалната наука, в научната и псевдонаучната публицистика. Понеже тук съществува органична взаимовръзка, духовните привърженици на фашизма могат лесно да се оттеглят; те могат да изоставят Хитлер и Розенберг и в изчакване на благоприятни условия за ново настъпление да се окопаят във филосо фията на Шпенглер или Ницше. Ето защо, смята Георг Лукач, унищожаването на фашизма трябва да засегне неговите духовни и морални корени. Но за да се извърши това, трябва да се разбере кога и как е възникнала онази криза, от която се е зародил фашизмът като особена, варварски безчовечна форма на нейното разрешаване. Тази криза съдържа според Лукач четири основни компонента - кризата на демокрацията, кризата на идеята за прогреса, кризата на вярата в разума, кризата на хуманизма. Всички тези компоненти произлизат от победата на Великата френска революция. Всички те достигат своята връхна точка в периода на империализма. Найголямата им острота съвпада със зараждането на фашизма между двете световни войни. По-нататък в своето изложение Георг Лукач анализира поотделно посочените основни компоненти на тази духовна криза, която изживява европейската цивилизация. Обществената и идейната криза на рацията произлиза от противоречието демок между политическата свобода и равенство на хората и тяхната реална свобода и равенство. Ясно и образно този комплекс от противоречия е изразен от остроумния израз на Анатол Франс, че законът с еднаква величественост забранява както на богатите, така и на бедните да спят под мостовете. По такъв начин между двете световни войни възниква парадоксалното положение, че в почти целия цивилизован свят управляват де мократични правителства, но въпреки това демокрацията няма защитници. Ваймарската република се оказва демокрация без демократи ипонеже апаратът на властта е в услуга на едно анонимно малцинство, тя предизвиква у немските народни маси всеобщо дълбоко разочарование от демокрацията. Нейните най-добри застъпници са лишени от патоса на дълбокото убеждение. В този идеологически хаос фашизмът успява да се представи като изход от кризата на демокрацията.

Това португалско двумесечно списание, на което сме се спирали и друг път, показва отново с книжка 94 желанието на редакцията да обгърне не само литературния живот в Португалия, но и в други португалоезични страни, като Брази лия, Ангола, Мозамбик и др. В тези страници сега преобладават критични и есеистични материали, свързани с такива бележити португалски творци като Раул де Карвалху, Руй Синати, Мануел да Фонсека и др., Сесилия Мейрелеш от Брази лия и др. Изпъква интересът на редакцията, възглавявана от видния литературен критик иисторик Давид Моурау-Ферейра, и към известния аржентински поет, белетрист и есеист Хорхе Луис Борхес, към изтъкнатите френски творци Симон дьо Бовоар, Льо Клезио, Жан Жьоне и др. Като прибавим към всичко това и разнообразния критичен материал за нови книги и антологии, ще се получи една разнообразна литературна панорама преди всичко на редица събития от португалоезич ните национални литератури. Спирам се преди всичко на три разнообразни и значителни материала - за португалския поет Мануел да Фонсека по случай неговата 75-годиш нина, за смъртта на аржентинеца Хорхе Луис Борхес и за поезията на бразилската поетеса Сесилия Мейрелеш, - които са разгледани в ярка критична и есеистична форма. Така например в критичната статия 75-годишнината на Мануел да Фонсека" литературният критик Серафим Ферейра ни запознава преди всичко със спомена и истината за неговата поезия", както той казва. И си спомня за първите стихосбирки на поета и особено за тези, които изпълват въздуха с тре пета на лиричните му пориви, като „Роза на вет ровете" (1940), „Простори" (1941) и др. Критикът очертава неговата физиономия като творец и подчертава, че „макар да ни делят повече от 50 години от тях, той си остава преди всичко поет, свързан с най-благородните чувства, породени от хуманизма". По-нататък критикът се спира и на неговото влияние, отразило се върху редица португалски и бразилски поети, идещи след него, като Антониу Вилморим, Роза Чарнега, Зе Жасинту и др. И неслучайно Серафим Ферейра под чертава, че цялото творчество на Мануел да Фонсека е едно дълбоко насочване към спомените иистините на живота, към хората, които истински изживяват чувствата и тревогите, с онова тънко напипване материята и растежа в живота, изразе но с дълбоко поетично умение". Критикът не пропуска да подчертае мисълта на поета, че трябва да олицетворяваме прецизно реалността, за да бъде тя въплътена възвишено, за да стане тя песен". А поетът продължава: ... .. да бъде стройна, да има хуманистични чувства, които да не се губят в живота". Серафим Ферейра разглежда подробно това характерно начало в лириката на Мануел да Фонсека, за да оцени по-нататъшното му разцъфтя ване като поет, без да забрави човеколюбивите му чувства, радостта, с която той възпява природната красота на родната си земя, любовта между хората, необходимостта от мир и свобода за развитието на живота, в който винаги да блести хуманистичната жажда, с нашия честен труд", както казва поетът. И затова критикът подчертава в заключението си, че това е творчество с дъл боки корени в нашата литература, със своята богата лирика, пълна с морални устои".

В рецензираната книжка привлича вниманието изследването на д-р Карстен Ганзел „Фантастични романи, научна фантастика и антиутопия. Наблюдения върху фантастиката във Федерална републчка Германия". Авторът посочва, че от началото на седемдесетте години се забелязва нарастващ интерес към фантастичните елементи в литературата и изкуството. До 1980 година месечната продук ция на джобни издания научна фантастика във ФРГ е нараснала до петнадесет заглавия, а само до 1983 година достига от 25 до 30 заглавия на месец. Успехът на фантастичната трилогия „Господарят на пръстените" от Йон Роналд Ройел Толкин започва в края на шестдесетте години и довежда до повече от петдесет милиона екземпляра, издадени в целия свят. Фантастич ните романи „Момо" (1973) и „Безкрайна исто рия" (1979) от Михаел Енде са се превърнали в култови книги по думите на автора. Карстен Ганзел смята за уместни опитите да се класифицират исторически и функционално разновидностите на фантастичната литература в една поджанрова система като: мит, приказка, утопия, научна фантастика, антиутопия, фен тъзи, фантастични романи, макар да съществу ва латентно опасността да се скове жизнеността на литературния процес, като се вкара литературата в предварително изготвени теоретични категории. Така в сферата на фантастичната литература могат да се окажат произведения като „Фауст" от Гьоте, „Хамлет" от Шекспир, „Сто години самота" от Гарсия Маркес, „Аман- да" от Ирмтрауд Моргнер или „Калканът“ и „Плъхката" от Гюнтер Грас.