Литературни списания от Португалия и Мексико

Това португалско двумесечно списание, на което сме се спирали и друг път, показва отново с книжка 94 желанието на редакцията да обгърне не само литературния живот в Португалия, но и в други португалоезични страни, като Брази лия, Ангола, Мозамбик и др. В тези страници сега преобладават критични и есеистични материали, свързани с такива бележити португалски творци като Раул де Карвалху, Руй Синати, Мануел да Фонсека и др., Сесилия Мейрелеш от Брази лия и др. Изпъква интересът на редакцията, възглавявана от видния литературен критик иисторик Давид Моурау-Ферейра, и към известния аржентински поет, белетрист и есеист Хорхе Луис Борхес, към изтъкнатите френски творци Симон дьо Бовоар, Льо Клезио, Жан Жьоне и др. Като прибавим към всичко това и разнообразния критичен материал за нови книги и антологии, ще се получи една разнообразна литературна панорама преди всичко на редица събития от португалоезич ните национални литератури. Спирам се преди всичко на три разнообразни и значителни материала - за португалския поет Мануел да Фонсека по случай неговата 75-годиш нина, за смъртта на аржентинеца Хорхе Луис Борхес и за поезията на бразилската поетеса Сесилия Мейрелеш, - които са разгледани в ярка критична и есеистична форма. Така например в критичната статия 75-годишнината на Мануел да Фонсека" литературният критик Серафим Ферейра ни запознава преди всичко със спомена и истината за неговата поезия", както той казва. И си спомня за първите стихосбирки на поета и особено за тези, които изпълват въздуха с тре пета на лиричните му пориви, като „Роза на вет ровете" (1940), „Простори" (1941) и др. Критикът очертава неговата физиономия като творец и подчертава, че „макар да ни делят повече от 50 години от тях, той си остава преди всичко поет, свързан с най-благородните чувства, породени от хуманизма". По-нататък критикът се спира и на неговото влияние, отразило се върху редица португалски и бразилски поети, идещи след него, като Антониу Вилморим, Роза Чарнега, Зе Жасинту и др. И неслучайно Серафим Ферейра под чертава, че цялото творчество на Мануел да Фонсека е едно дълбоко насочване към спомените иистините на живота, към хората, които истински изживяват чувствата и тревогите, с онова тънко напипване материята и растежа в живота, изразе но с дълбоко поетично умение". Критикът не пропуска да подчертае мисълта на поета, че трябва да олицетворяваме прецизно реалността, за да бъде тя въплътена възвишено, за да стане тя песен". А поетът продължава: ... .. да бъде стройна, да има хуманистични чувства, които да не се губят в живота". Серафим Ферейра разглежда подробно това характерно начало в лириката на Мануел да Фонсека, за да оцени по-нататъшното му разцъфтя ване като поет, без да забрави човеколюбивите му чувства, радостта, с която той възпява природната красота на родната си земя, любовта между хората, необходимостта от мир и свобода за развитието на живота, в който винаги да блести хуманистичната жажда, с нашия честен труд", както казва поетът. И затова критикът подчертава в заключението си, че това е творчество с дъл боки корени в нашата литература, със своята богата лирика, пълна с морални устои".