„Фантастика и съвременност” от Елка Константинова


  • Обхват на страниците:
    112
    -
    113
    Страници: 2
    Език
    Български
    Брой преглеждания:
    0
    ДОСТЪП: Free access
    ГОДИНА:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Резюме
    На корицата на „Фантастика и съвременност се сблъскваме с фантастични (ненаучни) реклами. Там четем: „В книгата са обяснени от съвременна (?) гледна точка проблемите на фантастичната ли тература. Отговорено е на въпросите (?): що е фантастика, по какво се различават (?) реалистич ните от фантастичните произведения, кога се ражда (?) фантастичното изображение..." И още: „Специално място е отделено на националното своеобразие на българската художествена проза, в която фантастиката играе значителна роля. На няколко места в самата книга ще срещнем изрази като: „В българската художествена проза фантастичното се изразява в сравнително по-слаба степен, отколкото в другите европейски литератури. И ако дотук дразни предозираната реклама, следващите изречения просто са разминаване със сегашния вид на книгата: В центъра на изследването еразвитието на фантастиката в съвременната литература, която е анализирана на фона на ця лостния художествен процес в България от IX век до днес..." Разгадката на противоречието между съдържанието и анотацията е, струва ми се, във вече употребеното сегашен вид на книгата". Предположенията ми се потвърждават от лесно забележимите празноти в целостта на „Фантастика и съвременност", които никак не мога да свър жа с авторските намерения и реализация и отнасям по-скоро към издателско решение. Позволявайки си тези забележки, имах предвид немаловажния факт, че „Фантастика и съвре менности е първата наша теоретична книга в такава проблематика и първата история на фантасти ното и научната фантастика в българската литера тура. А че това не интересува някого, нека да е за негова сметка. Никак не е случайно, че литератор като Елка Константинова написа тази книга. Като - това з начи с бързи рефлекси към новите явления и процеси, с одареността на теоретик, критик и Литературен историк едновременно; и най-после с дара на отговорност за съдбата и пътищата на литературата. Не за първи път многостранните Литературни изяви - на теоретик, критик и историк - на Елка Константинова се вместват на страниците на една книга, но мисля, че никъде другаде те не са събрани така органично и хармонично ис такова единство и обхватност на замисъла. От всички изброени лица на изследователя като че ли теоретикът играе второстепенна роля, независимо че той се разпорежда" в първите две глави Фантастиката като литературно-художествено явление“ и „Видове фантастична художествена проза". Първата глава е като че търсене на Формулата на фантастичното. Подходът и достигането и не се диктуват от някакъв нов теоре тичен модел, а са самоизясняващо пътуване сред немногото опити в световната научна мисъл на тази тема. Но отсъствието на порива към литературното откритие се обяснява с подчинения ха рактер на теоретичното встъпление, чрез него - встъплението - по-скоро се набелязва предметы на изследването, като се елиминират „претенция те" на някои жанрове за принадлежност към фа тастичното, разграничава се фантастичното като активен елемент на съвременната проза от научно фантастичната литература. Именно затова извед ните дефиниции не изглеждат толкова оспорим колкото в едно чисто теоретично изследване, Втората теоретична глава можем да определим като най-ниската точка на книгата. В противоречие с дефинитивността в първата глава тук има по скоро разказ за видовете фантастична художестве на проза, отколкото подредба и класификация, Освен това се приповтаря много от казаното в предната глава. А и при сегашната композиция на книгата тези страници са в основата на д баланса между преголямата теоретична пость новка и същинското изследване. (Досегашните, а и следвашите упреци трябва да приемамес коефициента на издателската намеса в книгата. Разбира се, класификацията на фантастичната проза е и обективно трудно изпълнима задача, като се има предвид теоретичното безразличие у нас към нея, определено небогатата българска художествена практика, а и не съвсем лесно опре делимите граници на понятието фантастична художествена проза". Всъщност оправданието на мястото на тази глава в книгата е отново така не обходимото за по-нататъшното изследване раз граничаване на фантастичното от научнофанта стичната литература.