Като рисунки от натура (В света на Михалаки-Георгиевите страдалци и правдотърсачи)

Михалаки Георгиев обича да поставя подзаглавия на разказите си. Ето няколко от тях: „Картинки из нашия съвременен живот“, „Очерк из политическия живот на нова България“, „Разказ из живота на една българска задруга“, „Спомени от миналото", „Съвременен разказ", „Черти из нашия съвременен живот“, „Хумореска из нашия съвременен живот“, „Спомени от турско време“, „Разказ из народния живот“, „Из страшните времена по нашенско“, „Един разказ из живота“, „Разказ из селския живот нашенско“, „Разказ из селския живот" или просто „Хумореска“, „Коледен разказ", „Из записките на един ловец" и пр. B Дори при бегло взиране в тези обозначения личи една определена тенденция: Михелаки Георгиев явно желае да бъде възприет като съвременен писател, негов обект на литературни проучвания е текущият живот на българското село. Ние имаме з на шата проза добри майстори на заглавието. Михалаки Георгиев е сред тях. Но едва ли има друг белетрист с толкова много подзаглавия, насочващи предварително внимание о на читателя към основната тематика в творчеството му. Успоредно с институционализирането на новата държава започва да се изгражда и нова нравственост. Но това е сложен и продължителен процес. По-право, Михалаки Геор гиев е свидетел на периода, когато се обезценяват много от старите морални ценности, а все още не се формират нови. Героите му живеят в такова едно преходно време, ко гато се знае, че не може да се живее постарому, а не се знае как трябва да се живее поновому. Заради скептицизма, проявяван по отношение на настъпилите нравствени дефор мации, Михалаки Георгиев е бил смятан дълго време за консерватор, за закостенял привърженик на патриархалното, едва ли не за реакционер. При повърхностен прочит могат да се намерят достатъчно основания, за да се изгради и поддържа едно подобно обвинение. Но то ще бъде дълбоко несправедливо по отношение на един писател, който в критицизма си стои на народни позиции и съвсем не отрича новото просто защото е ново, а защото милее за опазване на изконните народностни добродетели, без които е немислимо съжителството на хората в обществото. И Има в разказите на Михалаки Георгиев една въздишка по патриархалната общност на българската задруга, на места може да се усети и носталгия по някогашната кри стално ясна нравственост, когато стойностите са били пределно точно обозначени се е знаело кое едобро и кое е зло.