Повествователните

През 1953 г. Ян Флеминг публикува „Казино Роял“, първият роман от серията за 007. Като първородна творба едва ли можеше да избегне играта на литературните влияния, още повече че, ако през 50-те години някой се отказваше от традиционния детективски роман в полза на екшън романа, не можеше да подмине Спилейн. С абсолютна сигурност „Казино Роял“ дължи на Спилейн минимум две неща: преди всичко момичето Веспер Линд, която знае как да спечели сляпо доверчивата любов на Бонд и на финала се разкрива като чужд агент. В роман на Спилейн героят би я унищожил, докато при Флеминг жената засрамено избира самоубийството. Все пак трябва да отбележим реакцията на Бонд: тя е спилейновско превръщане на любовта в омраза, на нежността в бруталност — „Курвата е мъртва“, телефонира Бонд до лондонската централа и с това завършва тази глава от неговия любовен живот. Второ: Бонд е обзет от представата за един японец, експерт по тайните кодове, когото е убил хладнокръвно на 31-вия етаж в небостъргача на RCA, целил се от 40-ия етаж на отсрещната сграда. Аналогията не е случайна: Майк Хамър се чувства постоянно преследван от спомени за един малък японец, когото е убил, без съмнение с много повече разточителност в чувствата, по време на войната в джунглата. В сравнение с това министерски упълномощеното с двете нули убийство на Бонд е антисептично и бюрократично. Споменът за първото извършено убийство би могъл да е основа за неврозата на Джеймс Бонд; без съмнение обаче както персонажът, така и авторът не разрешават този проблем по терапевтичен път.