преценки

Първата среща на разказвача с Владимир Василев през пролетта на 1940 г. преобръща предварителната му представа за легендарния редактор като за „литературен цербер“. Вместо суров и неумолим човек, той открива вежлив, благообразен и скромен мъж в кантората на Христо Хаджиев (директор на издателство „Хемус“). Диалогът разкрива специфичния маниер на Василев — дистанциран, но същевременно директен и проницателен. Въпреки че първата книга на автора за Илия Блъсков не предизвиква особен интерес у него, той веднага отправя покана за сътрудничество в елитното списание „Златорог“, предоставяйки свобода на избора, но поставяйки ясни професионални изисквания. Срещата завършва с подчертаното уточнение на Василев, че вече няма нищо общо с театъра (визирайки неговото директорство в Народния театър), и оставя младия автор в състояние на силно вълнение и респект.